Подир седмици, тревожни и нагнетени с разноречиви събития като отминалата, ми се струва, че повечето българи вече са петимни някоя сутрин да станат, да отворят гардеробите, без оттам да изпопадат скелетите на поредния скандал или натрупаните чрез корупция пачки на някой уличен и арестуван на първо време.
Дали е от пролетната умора или от умората на този живот, вечно запъхтян от самоунищожителни страсти, безредие, несправедливости и неосъществима нормалност, но изтощението масово се чете по лицата на хората. Напрегнато изтощение, което не знаем в какво ще се преобрази утре.
В какво ни остана да вярваме?
Пред очите ни бяха осъществени две атрактивни акции: арести в ДАИ - от върха в София, по цялата верига в страната, до арести на полицаи, участвали в мрежа за разпространение на наркотици. Но кой знае защо това не ни изпълни с удовлетворително спокойствие, а с подозрения, че на лошите пак ще им се размине. Защото престъпните и корупционните практики вече така плътно и здраво са омотали системите на държавата, че тя - подобно на нас - е изтощена, пристегната в безброя от примки.
Арестите би трябвало да са в обществен интерес, конфискуваните в гардероба на тъста пачки - също. Но колко такива картини, най-вече от претърсвания на митничарски домове, гардероби и тайници, се изнизаха безрезултатно почти пред очите ни? Като малки дяволи, защото големият дявол е скрит в приватизацията и източването на „Булгартабак” и още няколко десетки отраслови гиганта, разграбвани алчно във времето от все уж неясни собственици. И днес протестиращите работници от затвореното софийско предприятие с изнесени машини са не само страшна гледка, но и страшен, съдбовен упрек към цялата политическа класа, която отгледа в своя угода безнаказаността и корупцията.
Корупционните броилки
И без да се оглеждаме дълго, ще видим, че с тях се е заразило цялото общество: изпити във ВУЗ-ове срещу секс или 400 долара, дипломи и шофьорски книжки на килограм, такси „спокойствие”, разрешителни за производство на опасни или смъртоносни ментета, ДДС-далавери, пари под масата за животоспасяващи операции, нагласени конкурси за „свои” хора, тарифи за места в депутатски листи, оправдателни присъди за откровени убийци...
С други думи: който и гардероб да отворим – съдебна система, здравеопазване, образование, туризъм – все ни стряскат скелети и пачки, които едни българи са заграбили от други българи в цялата всепозволеност и неразбория на случващото се.
До пълно изтощение.
Автор: Мирела Иванова, Източник: Дойче веле
