Русия започва борбата за освобождението на Българя, движена от своята любов към българския народ. Това заяви руският патриарх Кирил в България по време на дълга назидателна реч към президента Радев и българския патриарх Неофит, в която ги обвинява за разочароващите послания, че в освобождението ни принос имат и други народи.
Той призовава също българския политически елит "да пази уважението и признателността към великите жертви, които руският народ е понесъл съвършено безкористно".
Оставяме настрана факта, че родните политически и духовни официални лица слушат безмълвно арогантността на руския патриарх, който идва навръх 3 март и се държи така, все едно България му е бащиния, в която той определя реда и правилата. Раболепното поведение на българската политическа класа за съжаление отдавна не изненадва никого.
Много е важно обаче да използваме тези поводи, за да се оттърсим най-накрая от мита за безкористната братска руска любов, която се опитва да ни държи в зависимост повече от век.
Отделен въпрос е защо един чужд духовник си позволява не просто да се меси във вътрешните работи на страната, а и да издава заповеди как да тълкуваме собствената си история и кому дължим уважение и благодарност.
Посещения като това на Кирил имат за цел да затвърдят насаждането на русофилски митологеми, базирани на изключително едностранчиво тълкуване на историята.
Русия никога не е водила война на Балканите "безкористно". Борбата за влияние и територии на Москва е причината за редицата руско-турски войни, в които ветровете духат натам, накъдето сочат руските интереси. Именно поради тази причина Русия счита за изгодно първо да съдейства за независимостта на гърците, а след това - и на сърбите. Българите по това време са много назад в сметките и поради тази причина свободата им изобщо не е приоритет. В Освободителната война действително много руснаци участват с чисти сърца и умове, трогнати от тежката съдба на българите. Действително Русия изнася основния фронт на битките. Това обаче далеч не прави действията ѝ безкористни.
Москва подкрепя българите заради аргументите, от които се е водила винаги - интерес, влияние, териториални претенции. Истинското ѝ лице лъсва веднага след Освобождението, като първите стъпки на независима България са белязани от дълъг период на арогантно имперско вмешателство от страна на Русия.
До ден-днешен Москва се опитва всячески да удържи влиянието си на Балканите. Не от братска любов, а от политически и икономически интерес. И е крайно време да й отвърнем със същото. Признателността ни за безспорната историческа роля на Русия в българското освобождение е повече от естествена. Тъмната и спорна страна на общото ни минало обаче е еднакво валиден факт, който отдавна вече не трябва да ни е неудобно да признаваме. Защото зад фасадата на братската благодарност се крие зловещата машина за влияние, която не признава нито произход, нито език, нито религия, нито история. И бихме били глупаци да си затваряме очите за нея.
Автор: Десислава Любомирова
