Незабавни мерки за затваряне на външните граници на ЕС, строг контрол на влизащите, включително и по вътрешните граници, да бъдат изградени кризисни центрове за прием на бежанци извън територията на Европа, като в тях да се прави преглед на молбите и да се откриват тези, които имат действителна нужда от закрила, плюс анализ на вече пристигналите и намиращите се в Европа мигрантски потоци – с тези предложения по отново добилата актуалност тема за мигрантската криза отиде в Брюксел българският премиер Бойко Борисов.
На пръв поглед звучи разумно – защото е напълно ясно, че няма как Европа да интегрира бързо и успешно милиони хора, дошли за кратко време. И все пак точно мигрантската криза е едно от измеренията на живота в Европейския съюз, които показват колко неподготвена като политически капацитет е България, за да се възползва и да удовлетвори свои интереси по важни теми.
Какъв е подходът на Борисов – ако може, да прехвърли проблема на друг. Охрана да има, да пускаме само избрани, а те, естествено, ще търсят по-богатите в ЕС, не нас. На нас мигранти не ни трябват – тази мисъл най-ясно я изразяват представителите на коалиционния партньор на Борисов - "Обединени патриоти". Няма да вземем мръсните пари на Германия, за да приютяваме бежанци, е техният най-нов политически лозунг.
Какъв обаче е подходът на съседна Гърция – държава, която отдавна с политиката си иска да се наложи като водещ фактор на Балканите (да напомня, че амбицията на Борисов като европредседател беше тази)? В интервю пред може би най-авторитетната британска медия Financial Times гръцкият премиер Алексис Ципрас обяви точно преди снощната среща на Европейския съвет, че подкрепя предложението на германския канцлер Ангела Меркел да има двустранни или дори тристранни споразумения в рамките на ЕС за връщане от една държава-членка в друга на мигранти с одобрен бежански статут. "Не ни притеснява, че могат да ни върнат бежанци от Германия, ако с официално споразумение дадем знак на трафикантите на хора. Трябва да намерим начин, в рамките на международното право, да споделим товара на бежанската криза и да не бъдат поставяни в нечестна позиция както държавите-членки, които са външни граници на ЕС, така и Германия. Не е честно всички тези хора да отидат в Германия, ако считаме, че това е европейски проблем", заяви Ципрас пред британската медия.
И така, между редовете на патетиката, Financial Times не пропуска да посочи, че през миналата седмица Гърция успя да постигне ново споразумение относно спасителната програма в рамките на еврозоната и реално да се отърве от контрола на кредиторите. Точно това изречение е ключово – успяло е значи воденото от Ципрас гръцко управление да извлече изгода. Прави го обаче не на принципа на дребния тарикатлък, така добре познат в милата ни татковина, а на принципа на даването и получаването – за да получиш, трябва да дадеш, за да береш, трябва да посадиш.
Проблемът с демографската криза в България, а и навсякъде в Европа, е голям. Това е криза, която стои тихо зад ъгъла и с всеки изминал ден се показва от скривалището си и превзема място, което беше немислимо да е нейно. Затова и трябват мерки – но едва ли ще стане обрат само със застаряващо население, което изведнъж да се разтича да прави деца. В Гърция изглежда добре се усещат за това и търсят алтернатива – свежа кръв. Но не просто ей така – а с права срещу задължения. Например – всички деца на мигранти в Гърция, независимо дали са получили статут на бежанци или не, задължително отиват на училище! Там, в училище, следва образование и показно на света на правата и задълженията – където да се научиш да си отговорен член на обществото. Който не иска да приема такива деца в училище – съд по бързата процедура. В България не е така – ако някой управник посмее да предприеме такъв подход, ще бъде буквално изяден, макар да няма нищо по-логично от това да потърсиш подходящ човешки ресурс - повтарям, подходящ и проверен. Достатъчно случаи имаше в последните години, в които дори законно пребиваващи бежанци, работещи и закупили си дом, бяха прогонвани от него, защото са ... бежанци. Ние си търсим само българи – така прави Валери Симеонов, вицепремиер по демографската политика. Лично той реши да ги търси в бившите съветски републики. Още не сме стигнали до ДНК тест за произход, но кой знае ...
Защо? Защото начело на държавата от много години стоят хора, които преобърнаха простотията, невежеството, скатаването, слугинажа, страха и омразата в дневен ред, за да могат да ни яхат безконтролно. Не искаме никакви бежанци и мигранти, защото са различни. Не ги искаме при никакви обстоятелства. Не ги искаме, дори да могат да помогнат на икономиката ни. Не искаме дори да помислим и да си дадем възможност да потърсим човешки ресурс, който да ни се отплати в бъдеще. Не искаме, защото не мислим много-много за бъдещето – важното е днес, тук и сега да се намаже. Важно е сега да сме стабилни, да оцелеем - до следващия път. Или до онзи път, в който вече няма да има накъде.
В Гърция също не е лесно. Нищо толкова мащабно като интеграцията не е лесно. Но е важно да бъде оценено, да има конкретен план, с ясно премислени плюсове и изчистени минуси, да бъдат поставени солидни основи, да се работи здраво и дългосрочният резултат ще дойде. А когато може да се възползваш за каузата си – да получиш пари от най-богатата икономика в Европа, защото вземаш човешки кадри, изглежда като джакпот. И Ципрас няма да пропусне да се възползва – последният пример какво може е Договора с Македония за името. Гръцкият премиер е типичен византиец на дипломатическото поле – със сигурност би договорил споразумение относно бежанците с Германия, така че то да е изгодно хем финансово, хем и на база това какви хора и колко ще се върнат на гръцка територия от германска. Това е силата на знанието какво да правиш и увереността, че можеш да го направиш. Това е силата на защитата на националния интерес, а не избягването на неиминуемите трудности, когато се опиташ да защитаваш интереса си в името да ти е "стабилно" - нищо че си в кал до ушите.
Първо са трудностите, потта, усилията, после идва успехът. В България се научихме на обратното – първо да искаме, после да даваме. Затова и сега, при поредната възможност да се гони дългосрочен успех, Борисов отиде в Брюксел, за да затваря граници така, че пиле да не може да прехвръкне. Остава да видим каква ще е обществената поръчка, която ще стартира за строеж на ограда насред Средиземно море и ще осигури ли Борисов "наши хора" за нея.
Автор: Ивайло Ачев
