Войната между Доган и Местан започна - малко се позабави, но вече е факт. И ако някой си мисли, че не това, а нещо друго (примерно, претенциите на ВМРО и "Атака"!) е причината регистрацията на ДОСТ да се бави безпричинно и загадъчно, се лъже. Нито Борисов пречи на регистрацията, нито пък съдът се е замислил - трябва ли ѝ на България трета турска партия и няма ли да й дойде малко множко - причината може да бъде само една, и тя е, че Доган е сериозно изплашен и всячески се стреми, впрягайки видимите и невидимите си инструменти за влияние да попречи на регистрацията на ДОСТ! А това пък - от своя страна - потвърждава още веднъж уж висящия вече пресантиман - че старата лисица и бившият доносник на ДС Ахмед Доган продължава да държи правосъдната система на Република България здраво в ръцете си! Че ако по отношение на останалите две, а може би и три власти (ако броим и медийната) лостовете му за влияние са сериозно разклатени, то в най-важната - правосъдната - всичко е все така под негов контрол! Той, Доган, ще каже - кога, дали и как ще се случи това небивало българско събитие - регистриране и наличие на цели три турски партии на политическия небосклон на иначе православната държавата!
Защо ли безстрашният по принцип Доган се изплаши от ДОСТ и бившия си политически прислужник Лютви Местан? Защото още отсега може със сигурност да се твърди - показаха го и няколкото предварителни демоскопски изследвания - още отсега, от раз, Местан и новата му, още нерегистрирана формация, вече клъвнаха поне една четвърт от иначе пословично твърдолинейния и дисциплиниран депесарски електорат. А когато партия ДОСТ поотрасне и позаякне, експертите й дават даже и една трета от турските гласоподаватели, което безсъмнено вече ще бъде пагубно за ДПС и Доган!
Това едно. Другото, което е разтреперило Доган в Сараите, е, че потенциално Местан и ДОСТ са най-надеждният евентуален партньор на ГЕРБ и Борисов във всички последващи управления на страната. При тях и трите задължителни условия за равноправно партньорство са налице. Първо - проевропейска ориентация, и то категорична - и ГЕРБ, и ДОСТ, тоест и Борисов, и Местан, не дават прах да падне върху тази им изначална характеристика! Второ - и Борисов, и Местан са твърдо убедени, че добрите междусъседски отношения с Турция, както и равнопоставеното сътрудничество между двете държави и управляващите им партии, са полезни за България и Европа; и трето - и ДОСТ, поне според всички досегашни изявления на лидера ѝ Местан, и ГЕРБ са против "отпускането" на каквите и да е преференции и приоритети в отношенията на България с Руската федерация - това и двамата лидери многократно са заявлявали и демонстрирали като лидери, единият като парламентарист, другият - като шеф на изпълнителната власт!
Още две неща накрая. Едното е, че "авантюрата с отстраняването на Местан", която Доган си позволи малко непремерено и недообмислено, е първото сериозно разклащане на краката му като политик. Докъде ще го доведе то, не е ясно, явно обаче и самият той вече не е уверен в непогрешимостта на прибързания си ход с отстраняването на Местан. Другото е, че ако в близко бъдеще между ГЕРБ и третата поред турската партия - ДОСТ, все пак се случи нещо коалиционно, то то няма да е прецедент. Нито за левите в страната - флиртовете на БСП и Първанов с Доган и ДПС през всичките 26 години на демокрация са безброй; както и за десните - самият факт, че в Реформаторския блок има съкоалиционер турска партия го доказва - нищо, че Касим Дал и Корман Исмаилов са само фигуранти в него!
Може би най-после е дошло врмето "феноменът ДПС", малко по малко, а с него и лидерът му Ахмед Доган, да започнат да си събират багажчето от българската политика! За сметка на двете си дъщери! Иначе казано, какво печелим, когато губим! И обратно!
Автор: Валентин Стоев
