От няколко дни средствата за масова информация по света разпространяват текста на една проекторезолюция, внесена за одобрение в Конгреса на САЩ. С този документ се отправя призив към върховния законодателен орган на Щатите през септември 2022 година в страната да се чества тържествено македоно-американското културно наследство – "македонският език, история и култура на американците от македонски произход".
Сред вносителите на проекторезолюцията е републиканката от Ню Йорк Клаудия Тени. Тя беше главният говорител в кулоарите на Конгреса, заплашил преди известно време България с налагането на санкции от страна на американското правителство заради ветото около преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. Това, че г-жа Тени е под влияние на лобистките структури около Капитолия, е вън от всякакво съмнение. Подобно твърдение се доказва и с миналото ѝ като бивш служител в югославското консулство в Ню Йорк в края на ХХ век, и от демонстрираната прекалена ангажираност от нейна страна с "македонската тема" в САЩ, и с детайлното изброяване на имена и факти във въпросната проекторезолюция, които няма как тя лично да знае и да е написала собственоръчно. Главно поради невъзможността самата г-жа Тени да познава споменатите там факти лично - човешките съдби и приноси. Така че нейното поведение може да се разбере и обясни с личните сантименти (а вероятно и интереси), формирани в еволюцията на собствената ѝ кариера. Онова, което не бива да остане без реакция от сериозната историческа и политическа наука обаче, са фалшификациите, свързани с фактическия материал, който ѝ е поднесен от "Обединената македонска диаспора" (т. нар. "Обединени македонци"). Защото факторът, който е събрал и е предоставил сведенията, изложени в текста на споменатата проекторезолюция, изрично се отбелязва в текста на този провокативен, необективен и обиден документ. Както за огромна част от македонската емиграция в САЩ, Канада и Австралия, която има български национален корен, така и за обществеността в Република България.
Съдържанието на документа в резюме е следното:
Най-ранното македонско присъствие из континенталната територия на САЩ било регистрирано "около или в 1492 година". Това означава, че г-жа Тени е съгласна с твърдението, че "македонец" е стъпил на американска земя практически едновременно с откривателя на американския континент Христофор Колумб!? Големите вълни на македонското преселение обаче започнали много по-късно. Те били пет на брой – след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, подир Балканската и Междусъюзническата войни от 1912–1913 г., след двете световни войни, подир Гражданската война в Гърция от 1944 до 1949 г. и последната вълна тръгнала от началото на 50-те години на ХХ век нататък "поради политиката на ЮКП начело с Й. Б. Тито". Всички пристигнали хора от Македония по време на тези пет вълни били "македонци". Те се разглеждат в проекторезолюцията, внесена в Конгреса на САЩ, само като представители на някаква отделна "македонска нация" – тоест "небългари". Те се влели активно в икономическия, културния и дори спортния живот на страната. Поради това имали "забележителни заслуги за САЩ". За да се докаже тази основна теза, следва изброяването на имена с конкретни сведения за тяхната житейска реализация.
Като историк аз изучавам повече от 30 години миналото на балканската и българската емиграция в Северна Америка. Поради това имам зад гърба си четири специализации в университети (Южноилинойския край Едуардсвил, щата Илиноис – 1989–1990 г., Станфордския, в Калифорния ("Хувър институт") – 1990 г., в архивите (Архив на "Хувър институт"; Архив на ЦК на МПО в гр. Форт Уейн, щата Индиана) и библиотеки (Чикагската обществена библиотека) в САЩ. Там се съхранява всичко важно, свързано с историята на емиграцията от Македония през ХХ век. На базата на почерпената от първоизточника информация от тези безценни хранилища на знанието искам да внеса яснота около основните грешки, допуснати напълно съзнателно в текста на подредената фактология в проекторезолюцията, внесена в Конгреса на САЩ. Надеждата ми е най-напред Нейно Превъзходителство г-жа Херо Мустафа, посланикът на САЩ в България, да прочете този материал. А след това е добре да информира когото трябва, за да не би Конгресът на САЩ да допусне грешка, като гласува разглеждания проект за резолюция. Очаквам също така средствата за информация да обърнат внимание на този отговор, под който аз се подписвам, за да се даде шанс на науката да оцени съдържанието и целите на политическия проект, който се съдържа в проекторезолюцията на г-жа Тени. Защото, ако тя бъде гласувана в Конгреса на САЩ, най-напред ще се конфронтират големи групи от граждани на САЩ, Канада и Австралия. Отделно от това актът няма да направи добро впечатление на българската интелигенция и народ. А учените-изследователи ще имат всички основания да приемат, че върховният законодателен орган на една суперсила може да бъде подвеждан от личности, обслужващи теснополитикански интереси и съображения.
Къде са основните спекулации и грешките в текста на въпросната проекторезолюция, внесена в Конгреса на САЩ?
Първо, в твърдението, че македонци са стъпили на американска земя "около или в 1492 г."!? То е напълно невярно. Това е спекулация, която се създаде през последните години от някакви историци-любители. В нейната основа е легендата за участието на испанския мореплавател Алонсо де Охеда в експедицията на Христофор Колумб, който на 12 октомври 1492 година пръв достига източните брегове на Америка. Споменатите фалшификатори на историята обаче съвсем произволно разтълкуваха фамилното име на Алонсо де Охеда: "Охеда" било производно понятие на "Ахрида", а оттам и на "Охрид"!? С една дума, "Алонсо от Охрид" (или дори според някои "Драган Охридски") бил "македонец" и е сред откривателите на Америка!? Това са пълни глупости! Едно – защото Охрид по това време вече е бил 121 години под властта на османците. Следователно хора от този балкански град не са можели да пътуват свободно из Европа като партньори на Колумб поради непрестанните конфликти между султана и испанската корона за доминация в Средиземноморието. От друга страна, Испания е контролирала стриктно кой ще открие пръв Новия свят, а оттам и "другият път за Индия". Защото през Средновековието оттам текат най-големите печалби в международната търговия. Така че няма как да допусне някакъв "македонец", който при това е поданик на султана, да се окичи със световна слава. Дори и да се приеме абсурдното – тоест, че споменатата историографска стъкмистика има някакви основания, то въпросният "Алонсо Охридски" трябва да се третира не като "македонец", а като българин! Защото град Охрид е сред най-яките твърдини на българщината в Македония след IХ век. "Македонци" там насилствено са създадени от югославските комунисти едва след 1944 година! Предвид всичко това е абсурден дори фактът, че подобно твърдение може да се пробутва от някого като основа за едно официално решение на американските конгресмени! Така че тук личи и непочтеността на авторите на текста, предложен в проекторезолюцията, и неинформираността на тези конгресмени, които са се заели да придвижват разглеждания документ в законодателния орган на САЩ.
Второ, петте вълни, свързани с емиграцията на хора от Македония за САЩ, в основни линии са посочени вярно. Само че не се изяснява принципната разлика между емигриращите в техния ход хора преди Втората световна война и след нея – от 50-те години на XX век нататък. А в сериозната историческа наука отдавна е доказана безспорната истина, че до средата на ХХ век от Македония в САЩ, Канада и Австралия емигрират над 130 000 души със славянско-православен произход. Тези хора обаче имат ясно българско национално самосъзнание. Не съществува нито един – ще повторя – нито един документ, който да доказва, че те са имали някакво друго, "македонско национално самосъзнание". Тоест – ценностна система, начин на мислене, говор и пр., които да са различни от онова, което е характерно за българската нация. Доказателствата за това са много: през 1913–1915 г. тези хора създават "Българомакедонския народен съюз в САЩ и Канада". Седалището на неговото ръководство е в Чикаго. То издава печатен орган – в. "Свобода", на литературен български език. През 1915–1918 г. този съюз дори се преименува в "Български народен съюз", със същия печатен орган – "Свобода". През 1918–1919 г. македонските българи в САЩ основават "Македонобългарски Централен комитет в Чикаго", а от 4 октомври 1922 година до днес подкрепят "Македонската политическа организация" (МПО). Последната патриотична политическа организация започва да издава от февруари 1927 година, та и до днес в. "Македонска трибуна". Случайно ли е това, че вестниците, които издават тези патриотични организации, се печатат единствено на литературен български език? Тези хора се черкуват в българските православни храмове в САЩ и Канада. Водят активна борба за освобождението на старата си родина – Македония, от властта на Османската империя. А след 1913 година – и от диктатурите, наложени от Атина и Белград в Егейския и Вардарския дял на областта. Предвид всичко това е груба фактическа греша – всъщност е гигантска фалшификация на истината, да се твърди, че всички емигрирали от Македония след 1903 година са "македонци". Като в това понятие се влага смисъл, че те нямат нищо общо с българската народност.
Трето, следователно, ако информаторите на г-жа Тени и нейният кръг са били честни в своите помисли и достатъчно обективни в изложението си, те е трябвало да разкажат, макар и накратко, за онази по-голяма част от македонската емиграция в САЩ, Канада и Австралия, която има български родови корени и самосъзнание за етнически произход. Най-напред, защото тази първа съставка е много по-стар фактор в обществения живот на САЩ, Канада и Австралия, за разлика от представителите на "Обединената македонска диаспора". И на второ място, тъй като из техните редове са излезли хиляди бизнесмени, учени, лекари, културни и спортни дейци, които също са гордост и за американската нация, и за българите по света. Достатъчно е да се споменат само няколко от най-известните имена като Христо Анастасов, Христо Низамов, Борис Чалев, Петър Ацев, Любен Димитров, Иван и Георги Лебамови, Афродита Ацева, Виржиния Низамова-Сорсу, Георги и Пандо Младенови, Борислав Иванов и десетки други. Десетилетия наред те са в активния обществен, научен и културен живот на САЩ, Канада и Австралия. Но това са хора, които винаги са се изявявали – изявяват се и днес, като носители на ясно съзнание за своя български корен от Македония. Освен английски, те говорят само български език. Поддържат активни връзки със своите роднини в Република България, посещават научни, културни и политически събития, провеждани в София, и т. н. Следователно, ако през септември 2022 година в САЩ ще се чества месец на "македонско-американското културно наследство", то в такъв случай най-напред трябва да се уважи, да се чества и да се отдаде почит към неговата безспорна българска основа.
Четвърто, в текста на проекторезолюцията изрично се споменава, че сведенията за нейното съставяне за предоставени от "Обединената македонска диаспора". Това означава – от т. нар. организация "Обединени македонци". Кои са те? В началото на 1934 година Комунистическият интернационал в Москва гласува решение за създаването на нова "македонска нация". Задачата за неговото претворяване в практиката е възложена на БКП и ЮКП начело с Георги Димитров и Йосип Броз Тито. Поради това за първи път от средата на 30-те години ограничена група от македонски българи – главно работници из фабриките в Детройт в САЩ, които клонят към комунистическото левичарство, възприемат идеята за "македонската нация". А след Втората световна война в Скопие и Белград разбират, че новата "македонска нация" не може да се създаде в НФР Македония, докато болшинството от старата емиграция в Северна Америка стои на ясни български позиции. Поради това, с подкрепата на югославската власт, за САЩ и Канада тръгва последната емигрантска вълна от Македония. Това вече са млади хора, които са преминали през новоналожената от комунистическата власт образователна система, семейна среда и обществената атмосфера. Под диктовката на ЮКП при тези поколения българското самосъзнание е изтрито и така е формирана новата "македонска нация". Една част от тези млади хора, вече с промито съзнание, получават финансови средства от страна на югославското правителство. Чрез тях те се реализират бързо в обществения и стопанския живот на САЩ и Канада. Така се обясняват фактите с "македонци" като Георги Атанасовски например, които са емигрирали в САЩ през 1970 година. Той се сочи в проекторезолюцията за пример – как веднага развил такова производство, свързано с обработката на металите, че веднага бил в състояние да задоволява дори потребностите на най-големите гиганти на американската машиностроителна промишленост!? Нов емигрант, без пари, веднага да развие такъв бизнес – това практически не е възможно без външна подкрепа! Точно бившите комунисти и тези "нови македонци" се вливат в организацията "Обединени македонци". Те нямат нищо общо със старата емиграция от Македония, която и след Втората световна война продължава да е обединена около "Македонската политическа организация в САЩ, Канада и Австралия" (МПО). Нейните членове имат ясно българско самосъзнание, говорят български език и се придържат към българските национални традиции. Не случайно ЦК на МПО реагира остро срещу проекторезолюцията на групата около Клаудия Тени, като изрично заяви, че старата емиграция от Македония "формира общност от американци, които говорят български език".
Оттук и основните изводи: информацията, която е вградена в проекторезолюцията на г-жа Тени, е тенденциозна подборка на отделни факти от страна на емигрантите македонисти, които са политическо творение и възпитаници на Югославската комунистическа партия начело с Йосип Броз Тито. Следователно през септември 2022 г. ще се чества само приносът на тези хора, а не на всички, които са родени в Македония, а след това по различни причини са емигрирали в САЩ до средата на ХХ век. Ако този документ се гласува от Конгреса на САЩ, той ще се превърне в апология на резултатите, постигнати от комунистическата власт в Югославия сред емиграцията в САЩ подир 1944 година. Тоест ще се издигне на пиедестал политическата организация "Обединени македонци". По този начин незаслужено с този продукт на югокомунизма ще се отъждестви и многохилядната "стара емиграция" от Македония, която до ден-днешен има ясно самосъзнание за българския национален произход на своите родове.
Месец септември 2022 година също е избран напълно съзнателно за честването на "македонския език, история и култура". От 2 до 4 октомври 1922 година на Учредителен конгрес, проведен във Форт Уейн, щата Индиана, е основана Македонската политическа организация (МПО). Следователно на 4 октомври 2022 година се навършват точно 100 години (един век) от основаването на МПО, чиито членове са принципни противници на идеологията и практиката на прокомунистическите "обединени македонци". Следователно честването на бележития юбилей на МПО трябва да се затъмни, да се намали неговото значение – изобщо да се обезсмисли като факт и фактор в историята на българската емиграция от Македония в САЩ, Канада и Австралия. И всичко това с помощта на най-груби фалшификации на историческата истина. Дори и с паметта на писателя Стоян Христов, който също е обявен само за "македонец", въпреки че в книгата си "Това е моята страна" той представя себе си и своите близки като "българи от Македония". Предвид всичко това редно е конгресмените на САЩ, които са се ангажирали с разглеждания политически проект, да проучат по-добре историята на собствените си общности. За да не се създаде ситуация, която би ги превърнала в апологети на "македонизма" – главното творение на югокомунистическата власт в Белград и Скопие след 1944 година, чиито демографски продукти се появиха сред емиграцията от Македония в Северна Америка след Втората световна война.
Автор: проф. д.ист.н. Трендафил Митев
Авторът на текста е професор по история и доктор на историческите науки. Той е дългогодишен изследовател на емигрантската проблематика. Като стипендиант на Фондация "Фулбрайт" специализира в американски университети, архиви и библиотеки през 1989, 1990, 1995 и 2001 година. Автор е на 20 научни монографии, както и на стотици научни студии и статии, публикувани в България, САЩ, Русия, Чехия и др.
