Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Македония: Хроника за създаването на една нация (Част ІІ)

02 ноември 2012, 09:37 часа • 36308 прочитания

Македонският въпрос. Името. Създаването. Признанието. Споровете...

Една неизчерпаема тема както от гледна точка на македонските историци, така и в полето на нашите научни среди. Какъв е пътят, как се създаде държавата Македония и каква е хрониката на целия този процес  – Actualno.com се свърза с доктора на историческите науки Д. Димитров , който изготви за нас пълен исторически преглед по темата. Ще ви запознаем с нея в няколко последователни части, в които ще отговорим на основните въпроси, възникнали от 20-те години на миналия век до днес.

Част I - ТУК

Част II

Новата съветска политика съвпада с интересите на ЮКП (Югославска комунистическа партия). Дотогава ЮКП изпълнява директивите на Коминтерна  за създаването на Балканска федеративна република, в която Македония ще бъде автономна и равноправна единица. По отношение на националната принадлежност на населението в Македония в редиците на ЮКП са налице сериозни разминавания.  Част от дейците на ЮКП са склонни да приемат тезите на сръбския етнограф Йован Цвиич за националната неопределеност на славянското население в Македония. На преден план се поставя задачата за съхраняването и консолидирането на раздираната от национални противоречия Югославия. Запазването на държавната цялост на Югославия е свързано с желанието на Москва за възспирането на нацизма към  Югоизточна Европа. Промяната в политическата обстановка е използвана от ЮКП за издигането на тезата за отделната национална идентичност на македонските българи, както и автономия на Македония в рамките на Югославия.

Политиката на Коминтерна по въпроса за македонската нация окончателно е утвърдена и легитимирана през 1933 г., когато се взима решение да бъде наложено  общовалидно за всички балкански комунистически партии становище. След продължителни спорове в Балканския лендсекретариат на Коминтерна през 1933 г. се взима окончателното решение за обявяването на отделна македонска нация. Решението официално е легитимирано с резолюцията от февруари 1934 г. При това важно е да се изтъкне, че по същото време в Балканския лендсекретариат на Коминтерна се дискутира  и възможното съществуване на добруджанска и тракийска нация, но тези обсъждания остават без последствие. Сляпата партийна дисциплина диктува на БКП послушното изпълняване на директивите на комунистическата централа. Съвместно със Балканския лендсекретариат на ИККИ (Изпълнителен комитет на Комунистическия интернационал) още същата година е изработена резолюция „За национално освобождение на окупираните от български империализъм части от Македония и Тракия, за тяхното право на самоопределение чак до държавно отделяне”. В съответствие с новата съветска политика за възспирането на нацизма в Европа, БКП изоставя лозунга за Балканската федеративна република и защитава съществуващото териториално статукво на Балканите. Пълен провал са опитите на БКП да провежда коминтерновската политика по македонския въпрос. Дори резултатите от дейността на ВМРО(об.), която възприема безрезервно тезата за македонската нация, по внедряването на македонското национално съзнание сред българското население в Пиринския край са незначителни. Това в съчетание с новото интерпретиране на ИККИ на македонския въпрос като вътрешнополитически, а не международен проблем, довежда през 1936 г. до прекратяване на нейното съществуване.

Постановките на VII конгрес на Коминтерна от 1935 г., на който за ръководител на комунистическата централа е избран Георги Димитров, само потвърждават промяната в курса на  съветска политика, предприет още в края на 20-те години на XX век. Основният доклад изнесен от Г. Димитров, предварително съгласуван със Сталин, предвижда с участието на комунистическите партии изграждане на единни фронтове в отделните страни, които да се борят против ревизионизма и настъплението на фашистките партии към властта. В този дух са инструктирани и комунистическите партии в България, Югославия и Гърция. Македонският въпрос е разглеждан съобразно  конкретните икономически и политически условия в дадената страна, съобразявайки се с волята на Москва за съхраняване на нейната териториалната цялост.

Създадената  ситуация от решението на Коминтерна е изцяло в полза на  югославските комунисти, които последователно налагат линията на комунистическата централа като общовалидна директива за решаване на националните проблеми в рамките на кралска Югославия. ЮКП окончателно възприема вътрешния федерализъм, т.е. Югославска федерация с Вардарска Македония. За ЮКП македонците вече са отделна нация на Балканите и оттук вече произлизат открито предявяваните претенции на ЮКП  за решаването на македонския въпрос като вътрешноюгославски въпрос. Възприетият курс се провежда особено настойчиво и последователно, след като начело на партията застава Йосип Броз Тито. Юнското съвещание от 1939 г. и Петата конференция на ЮКП от октомври 1940 г. окончателно формулират програмата по националния въпрос.

През лятото на 1939 г. Тито предприема действия обосноваващи и легитимиращи политиката на ЮКП към Вардарска Македония. В изготвения програмен документ „ ЮКП и македонския национален въпрос” остро се критикува великосръбския шовинизъм на сръбските буржоазни партии и с мотивите на сръбския етнограф и географ Йован Цвиич се прокламира съществуването на отделна македонска нация. Аспирациите на Италия на Мусолини, която вече е окупирала съседна Албания, към териториите на Югославия, дават реалното основание на  ЮКП да отреди ключовото място на македонския въпрос в  политиката за запазване целостта на страната. Следователно, Македония е могла да постигне свобода и независимост единствено в рамките на Югославия, в съвместна борба  с всички останали нации за демократични права и против нацистката и фашистката агресия.  Наложената от ЮКП вътрешноюгославска  рамка по македонския въпрос   не се възприема както от мнозинството на българското население във Вардарска Македония, така и  от местните партийни кадри. Това е и причината поради която ЮКП не успява за дълго време  организационно да овладее местната партийна структура във Вардарска Македония.

Автор: д-р Д. Димитров, доктор на историческите науки

Валентин Стоев
Валентин Стоев Отговорен редактор
Новините днес