Медийната среда в България наистина е отровена. Независимо дали става въпрос за представянето на вътрешната политика или геополитическата ситуация и наблюдението на "големите играчи" и техните действия.
Какво толкова, че големите обществени поръчки се раздават на лица, близки до властта? Какво като пътищата ни се строят с некачествени материали и с безумни срокове? Какво от това, че икономиката ни има структура на страна от Третия свят? Има ли значение, че ясно прозират връзките между политици и фигури от организираната престъпност? Тук-таме се правят бегли опити за разследваща журналистика, потопени някъде в злободневието и "VIP Brother"...
И ако липсата на сериозни аналитични статии и журналистически разследвания, касаещи вътрешната среда, могат да се обяснят с интересите на собственици на медии, зависимост от рекламодатели или политически обвързаности, какво да кажем за представянето на геополитическите реалности?
Години наред наблюдавам развитието на войната в Сирия и представянето му в българските медии. Срещал съм фрапиращи примери на непознаване на средата, включително и от разни псевдокореспонденти, които не са стъпвали на терен.
Дори национални медии представяха терористичните групировки "Ахрар ал-Шам", Ал-Нусра и "Армия на Исляма”, като “борци за свобода” и “умерена опозиция”. Четяхме пропагандни статии и гледахме подобни филми, които откровено изопачаваха истината за военните действия и участниците в тях.
Вече добре известните "Бели каски", представени от редица медии като герои, наложиха саудитски шериат на контролираните от тях територии. В тези райони на жените е забранено да излизат без никаб или без черен, плътно закриващ косата хиджаб. Нещо, за което мълчаха услужливите журналисти. Някои от тях още мълчат. Работата на един журналист е да търси истината, да проверява всяко твърдение и да го представя на обществото. А не да продава илюзии и заблуди.
Всички лъжи и манипулации, представени по западните мейнстрийм медии, свободно се копираха и преписваха от българските папагали.
Показателен е случаят Омран - детето, заснето от "Белите каски" в Алепо и чиито снимки обиколиха първите страници на всички световни медии, за да се окаже после, че Омран е бил използван, дори не е лекуван, а само сниман, а родителите му подкрепят "режима".
Разбира се, голяма част от медиите си спестиха разкритията. Дори и да са били първоначално подведени, това не оправдава спестяването на истината след това. Развитието на историята и разкриването на "журналиста"-бяла каска Махмуд Раслан, заснел Омран в линейката, който по-късно лъсна и в клипа, в който Нур ал-Дин ал-Занки обезглавиха дете, също едва ли ви е добре позната.
Тези примери са важни, защото показват лицемерието, липсата на добра подготовка и желание на голяма част от българските журналисти да запознаят аудиторията си с реалната ситуация "по света и у нас".
По същият начин удобните "колеги" сега мълчат за случващото се в Донбас и Луганск. Дали заради следването на "политкоректната линия" или поради мързел, не мога да кажа категорично. Дори в западната преса, отвреме-навреме се появяват статии, които описват истинскатта ситуация - без да се се интересуват в каква светлината ще представят руските или американските "проксита".
Това важи за всяка една тема, която се разглежда и разисква. Независимо дали става въпрос за външнополитическа тематика, като политиката на Тръмп, Путин, Brexit или упражненията върху трагичната съдба на Виктория Маринова.
Истината не е въпрос на гледна точка. Тя и такава каквато е и трябва да бъде казвана винаги. Това е и смисълът на журналистиката, ясно и с доказателства да представя фактите, а не да изкривява реалностите или да мълчи за тях.
Автор: Тодор Беленски
