Стабилни сме, (макро)икономическите показатели са невероятни, преборихме контрабандата, безработица няма, заплатите вървят нагоре – въобще рай. Не, не съм Бойко Борисов и се надявам никога да не стигна неговото ниво и това на останалите "същества", които са окупирали парламент, Министерски съвет, прокуратура и правосъдна система.
И все пак – няма как да не припомня идиличните думи на Вожда-Слънце относно процъфтяващата под неговото мъдро управление България. Защото, на техния фон, ще задам един въпрос. Тривиален, може би, такъв, който всеки би задал. Или не всеки – защото живеем в България, където разумът и смелостта да питаш стават все по-дефицитни стоки. Та на въпроса – като е такъв рай България, като смело върви към икономически, социални и всякакви висини, защо големи западноевропейски инвеститори напускат? Кой бяга от хубавото? (втори въпрос, но не се сдържах)
Вчера, 22 февруари, официално беше потвърдено, че ЧЕЗ продават българския си бизнес. Купувачът е фирма ("Инерком България", регистрирана преди има-няма половин година. Тази фирма всъщност е със сходно име с други две фирми ("Инерком" ЕООД и "Инерком Груп" ЕАД), които не могат да се похвалят с дългогодишна история, сериозна известност като фактор в енергетиката и широко позната експертиза. И във всички тези фирми личи името на някоя си Гинка Върбакова. За Върбакова различни източници казват, че е свързана с енергийния министър Теменужка Петкова – Петкова ѝ била кума. Самата Петкова преди около година е отрекла това – пред "24 часа", но е признала, че познава Върбакова. Въобще цялата история мирише, та се не трае, дори без да бъдат включени слуховете, че е намесен Христо Ковачки. А като ги прибавим и тях, като прибавим и как той постоянно е в добри отношения с всички власти, думичките "фактическа национализация" моментално изкачат в съзнанието като пуканки от микровълнова. И като се сетим колко добър стопанин е държавата ...
По тази сделка има определени моменти, които, без съмнение, ще разкрият много. Например – откъде Гинка ще вземе пари да купи кажи-речи най-голямото ЕРП в България? Коя банка ще ѝ даде заем? Тази банка дали няма да е свързана с други истории – ако изобщо се разбере дали Гинка взема пари от банка или "инвестицията" за купуването на ЧЕЗ ще дойде по друг канал? И какъв би бил той?
Да беше само ЧЕЗ, добре. Но дни по-рано беше продадена една от най-големите медийни групи в България - "Нова Броудкастинг груп". При това тя отиде в ръцете на чех – Петр Келнер. Само че този чех има доста, меко казано интересна, репутация. Точно след като Чехия "преборва" комунизма, той изведнъж успява да се намеси в приватизацията на най-голямата държавна застрахователна компания Česká pojišťovna и да вземе лъвски пай от нея. Келнер участва сериозно и в приватизацията на руския пазар, има доста интереси на руска територия. Той не обича да говори много-много пред медии и старателно ги избягва, което пречи на възможността картината по отношение на личността му да бъде възможно най-ясна.
Същият човек е спряган и за бъдещ купувач на един от трите най-големи телекомуникационни оператори - "Теленор". Всъщност интересите на Келнер са съсредоточени най-вече в телекомуникационната сфера. Съвсем сигурно е, че досегашните норвежки собственици на българския телеком искат да се махнат от България, като обяснението е лаконично тривиално – преструктуриране на бизнеса. А чешкият журналист и анализатор Тим Гослинг, който е автор за едно от най-престижните британски издания – The Telegraph, пише и за Deutsche Welle, сподели пред Actualno.com, че след световната финансова криза Келнер е насочил поглед сериозно към Китай и предположи, че не смята да се задържа твърде дълго в България.
Тези три сделки са изключително показателни за случващото се в България. Говорим за продажба на предприятия, всяко едно от които е важна брънка в критична инфраструктура – енергетика, комуникации и медии. И трите области са в челото на сферите, без които една държава не може да съществува. Това са области, за които думичките "национална сигурност" се ползват под път и над път – и с основание. Така че е много, ама много важно да се разбере дали крайният интерес зад трите сделки не води в една посока – на изток. Разбира се, това едва ли ще стане. И как да стане, когато тези, които трябва да търсят и проучват, всъщност биват купени?
Не е никаква тайна, че България отдавна е считана за слаба брънка в Европейския съюз. Поне досега, публично, нито едно правителство и нито една власт не е посмяла да прави явни стъпки за излизане. Но такива стъпки се правят чак като подготвиш пощата – политически, икономически и психически. Засилващата се концентрация в ключови сектори – икономика, медии, политика, подсказват подготовка за нещо сериозно. И рано или късно ще научим какво. Предвид състоянието на гражданското общество обаче 99,99% ще влезем в небраното лозе без да се усетим, а дори след това на повечето в България няма да им пука. Дано поне останалите успеят да се спасят – най-вероятно поединично, по стар български обичай.
Автор: Ивайло Ачев
