В България рядко мислим много далеч в бъдещето, още по-рядко планираме и изобщо не изпълняваме и малкото планове за устойчиво развитие на държавата, от което печели обществото. Ако беше така, нямаше да правим избори всяка година и нямаше всеки четвърти българин да си мисли накъде да поеме по широкия свят и никога да не се върне.
Само след два дни официално стартира предизборната кампания за третите предсрочни парламентарни избори за последните четири години. Но кампанията си се вихри още от президентските избори насам – веднага щом Бойко Борисов хвърли оставка. И по нищо не се различава от всяка една кампания, водена през Прехода досега. Използват се гръмки епитети по адрес на опонентите, които са лесни за запомянене - например „Госпожа Лъжа“, „Борисов от ястреб се прави на врабче“, „ГЕРБ и БСП си гладят чаршафите за коалиционното ниво“ и т.н.
Какво липсва в кампанията? Популизъм и жлъч има достатъчно, въпросът е къде са някои важни проблеми и къде са предлаганите решения. Ето един от тях, който вчера (21 февруари) доби актуалност, но далеч не толкова, колкото НАТО и Русия – енергетиката!
Какво ново в енергетиката – новото е, че лично зам.-изпълнителният директор на „Мини Марица Изток“ инж. Димитър Чолаков обяви, че въглищата в Маришкия басейн ще стигнат за индустриален добив и съответно производство на ток за само още 30 години! Повтарям – само още 30 години! След това ще трябва да има алтернатива. И още – след като подписахме Парижкото споразумение за климата, се оказа, че вече има дискусия на ниво експерти в ЕС (представители на ЕК и на отделните страни-членки) за още по-драконовски мерки относно серния диоксид и живака, които се отделят при индустриално производство на енергия от въглища. Ако праговете станат още по-ниски, то в един момент няма да е изгодно да се произвежда ток от ТЕЦ-ове с въглища и централите ще затворят. А в България 40% от производството на енергия се пада на въглищата.
Какво предлагат българските политици като решение? Нищо. Нула. Нада. Вчера бившият шеф на АЕЦ „Козлодуй“ и дългогодишен депутат от ГЕРБ Валентин Николов заговори за дерогации т.е. да искаме временни изключения от ЕС, ако новият еврорегламент бъде приет. Но дерогацията е временно решение – вечно ли ще искаме да е така? Необходима е устойчива алтернатива – къде са предложенията? Само АЕЦ "Белене" ли е алтернатива – там, където се откраднаха милиарди и на всичкото отгоре има съвсем основателни съмнения, че би се строяло в силно сеизмична зона?
Преди 10 години Европейският съюз възприе план за засилване на зелените източници на енергия точно като алтернатива на въглищата. Бяха разписани конкретни цели – например до 2020 година 20% от потребяваната енергия да се пада на ВЕИ. В България, обаче, прочетохме плана като Дявола Евангилието. Вместо да има стриктни регулации и контрол, бяха създадени нарочно условия ВЕИ да се превърне в мръсна дума - заради краткосрочна печалба, и сега да се прави дългосрочна държавна политика в тази насока изглежда повече от абсурдно. Да внасяме въглища пък изглежда като да възкресим "Кремиковци" - все още има достатъчно хора, които помнят, че комбинатът беше принуден да внася суровина отвън и тази "мина" - скрита и недотам, доведе до началото на края. Алтернатива е природният газ, но вече години наред не успяваме да се преборим за източници, на които да разчитаме и предвид изострящото се противопоставяне в глобален мащаб между Изтока и Запада, не изглежда точно в това бурно време да успеем, след като не го сторихме в по-хубав за света като цяло период. А 30 години въобще не са дълъг период – 27 вече минаха сякаш мина миг.
И накрая, вечните въпроси - трябва ли заради въглищата да жертваме здравето си? И можем ли да си позволим да сме здрави, след като въглищата докарват хляб на толкова голяма част от народа? Прогресът, обаче, няма милост към изоставащите - време е да го разберем! И да потърсим активно решение, за да не си говорим колко българи умират от мръсен въздух и колко живеят постоянно болни.
Автор: Ивайло Ачев
