Криза за ток в България ще има - къде са политическите решения?

В България рядко мислим много далеч в бъдещето, още по-рядко планираме и изобщо не изпълняваме и малкото планове за устойчиво развитие на държавата, от което печели обществото. Ако беше така, нямаше да правим избори всяка година и нямаше всеки четвърти българин да си мисли накъде да поеме по широкия свят и никога да не се върне.

Още: Ще получи ли Мъск бизнеса на ТикТок в САЩ

Още: Скъп ток въпреки помощта от ВЕИ: Проблемът за бизнеса в Германия

Само след два дни официално стартира предизборната кампания за третите предсрочни парламентарни избори за последните четири години. Но кампанията си се вихри още от президентските избори насам – веднага щом Бойко Борисов хвърли оставка. И по нищо не се различава от всяка една кампания, водена през Прехода досега. Използват се гръмки епитети по адрес на опонентите, които са лесни за запомянене - например „Госпожа Лъжа“, „Борисов от ястреб се прави на врабче“, „ГЕРБ и БСП си гладят чаршафите за коалиционното ниво“ и т.н.

Какво липсва в кампанията? Популизъм и жлъч има достатъчно, въпросът е къде са някои важни проблеми и къде са предлаганите решения. Ето един от тях, който вчера (21 февруари) доби актуалност, но далеч не толкова, колкото НАТО и Русия – енергетиката!

Какво ново в енергетиката – новото е, че лично зам.-изпълнителният директор на „Мини Марица Изток“ инж. Димитър Чолаков обяви, че въглищата в Маришкия басейн ще стигнат за индустриален добив и съответно производство на ток за само още 30 години! Повтарям – само още 30 години! След това ще трябва да има алтернатива. И още – след като подписахме Парижкото споразумение за климата, се оказа, че вече има дискусия на ниво експерти в ЕС (представители на ЕК и на отделните страни-членки) за още по-драконовски мерки относно серния диоксид и живака, които се отделят при индустриално производство на енергия от въглища. Ако праговете станат още по-ниски, то в един момент няма да е изгодно да се произвежда ток от ТЕЦ-ове с въглища и централите ще затворят. А в България 40% от производството на енергия се пада на въглищата.

Още: Война на дронове: Какви тактики използват Русия и Украйна

Още: Как Норвегия се превърна в страна на електромобилите

Какво предлагат българските политици като решение? Нищо. Нула. Нада. Вчера бившият шеф на АЕЦ „Козлодуй“ и дългогодишен депутат от ГЕРБ Валентин Николов заговори за дерогации т.е. да искаме временни изключения от ЕС, ако новият еврорегламент бъде приет. Но дерогацията е временно решение – вечно ли ще искаме да е така? Необходима е устойчива алтернатива – къде са предложенията? Само АЕЦ "Белене" ли е алтернатива – там, където се откраднаха милиарди и на всичкото отгоре има съвсем основателни съмнения, че би се строяло в силно сеизмична зона?

Преди 10 години Европейският съюз възприе план за засилване на зелените източници на енергия точно като алтернатива на въглищата. Бяха разписани конкретни цели – например до 2020 година 20% от потребяваната енергия да се пада на ВЕИ. В България, обаче, прочетохме плана като Дявола Евангилието. Вместо да има стриктни регулации и контрол, бяха създадени нарочно условия ВЕИ да се превърне в мръсна дума - заради краткосрочна печалба, и сега да се прави дългосрочна държавна политика в тази насока изглежда повече от абсурдно. Да внасяме въглища пък изглежда като да възкресим "Кремиковци" - все още има достатъчно хора, които помнят, че комбинатът беше принуден да внася суровина отвън и тази "мина" - скрита и недотам, доведе до началото на края. Алтернатива е природният газ, но вече години наред не успяваме да се преборим за източници, на които да разчитаме и предвид изострящото се противопоставяне в глобален мащаб между Изтока и Запада, не изглежда точно в това бурно време да успеем, след като не го сторихме в по-хубав за света като цяло период. А 30 години въобще не са дълъг период – 27 вече минаха сякаш мина миг.

И накрая, вечните въпроси - трябва ли заради въглищата да жертваме здравето си? И можем ли да си позволим да сме здрави, след като въглищата докарват хляб на толкова голяма част от народа? Прогресът, обаче, няма милост към изоставащите - време е да го разберем! И да потърсим активно решение, за да не си говорим колко българи умират от мръсен въздух и колко живеят постоянно болни.

Автор: Ивайло Ачев

Още: Несменяем лидер от четвърт век: как го постигна Путин

Още: Грузия: Колко проруско е новото управление?