Сред огромното количество статии за коронавируса се появи може би най-важният текст. Той е публикуван в сайта Medium и е озаглавен "Защо трябва да действаме сега". Част от него и основната идея е описана в ето този блог, а за важността на статията сигнализира издателят Манол Пейков.
За какво става дума?
Текстът анализира статистически разпространението на коронавируса в Китай, Италия, Южна Корея, Франция, Германия и много други държави. Основното наблюдение е математически красноречиво и то, съвсем накратко, гласи:
Драконовските мерки са единственият начин да спасим хиляди, ако не и милиони животи, и това ясно личи от графиките на действието на коронавируса.
Откъде идва този извод?
В момента е възможно да проследим отзад напред какво е ставало в Хубей, провинцията, чиито най-голям град е Ухан, огнището на заразата. Статистиката включва две графики - на докладвания брой случаи с коронавирус и на истинския брой заболели. Тоест, употребяваната многократно вече метафора за върха на айсберга и обема му под водата. Дълго преди коронавирусът да започне да прави опасно впечатление на здравните власти, той вече е растял като зараза експоненциално. На базата на сложни, но убедителни изчисления, авторът твърди, че ако искаме да си представим общия брой на заразените в една държава, приблизителната му стойност е 800 заразени на един починал.
Тези пропорции обаче започват да се променят от момента, в който Хубей попада под изолация и се вземат строги карантинни мерки, влияещи на всяка сфера от обществения живот. Тогава започва обратното движение - докладваните случаи стават за определен момент повече, тъй като те са "остатъчни" от експоненциалния растеж преди карантината, но постепенно както установените, така и реалните, започват да спадат. Причините за това са ясни: идеята на всяка карантина е да спре геометричните прогресии за разпространяване на вируса, при които един заразен заразява няколко нови здрави, които на свой ред заразяват няколко нови здрави и т.н. Авторът разказва за т.нар "Пациент 31", един от най-мощните разпространители на вируса в Южна Корея, който е прекарал твърде много време сред твърде много хора преди да бъде хоспитализиран; неговото "участие" в заразата се оказва в пъти по-високо от останалите 30 преди него. Карантината обаче прави обратното: в колкото по-ограничени кръгове се върти вируса и не успява да се прикачи към нови носители, а обхожда едни и същи хора, толкова по-голям шансът е да се прекърши експоненциалния му възход. И обратното: с всеки един ден закъснение и отлагане на драконовските мерки, вероятността всяка държава да се озова в критичната ситуация на Италия става все по-голяма.
В този смисъл всички повтаряни многократно съвети - миене на ръце, носене на маски, избягване на срещи с хора в големи пространства, затваряне на офиси, когато е възможно и работа от дистанция са не просто пожелателни мерки, а вече математически проверени фактори, които повреждат експоненциалния растеж на коронавируса. От целият анализ обаче ясно личи и следното - че всички тези мерки имат и една най-важна, която, за съжаление, е и най-тежката: затваряне на границите на държавата, тъкмо онова, което Италия направи твърде късно, а китайската провинция Хубей успя да свърши по-рано (двете, впрочем, имат почти еднакъв брой население).
От това колко рано ще се случи карантината зависи и смъртността от коронавируса. Не просто заради простата математика, че повече заразени означава и повече починали от заразата. А заради това, че "прекършването" на експоненциалния растеж би дало време на болниците да се преструктурират, да си набавят достатъчно апаратура, за да избегнат италианската криза, за която вече различни лекари съобщиха как се налага да избират кой да оставят жив спрямо годините живот, които му остават. Всъщност от апаратурата зависи сериозно и процента жертви - той може да спадне до под 1% ако болниците имат достатъчен брой легла и апаратура за болните, в противен случай се движи между 4 и 5 %.
От казаното дотук следва прост извод: докато човешкото съзнание разбираемо се движи между паника, отричане, самочувствие и страх, непукизъм и парализа от връхлитащата зараза, статистиката е неутрална и повече от ясна. Коронавирусът може да се спре само с изключителна лична дисциплина, готови да затворят държавите си за определен период и да се справят с ограничаването на потока от хора власти. Всеки ден закъснение, в условието на експоненциален растеж, се мултиплицира в много повече дни за борба с вируса и много повече жертви.
Автор: Райко Байчев
