Може би скоро не бяхме ставали свидетели на толкова въпиеща публично изразена алчност, каквато бе тази по случая с Копривщица.
Още: Как Норвегия се превърна в страна на електромобилите
Още: Киселото зеле - най-германската храна?
Тихомълком, под сурдинка, скрита зад фасадата от наредби и постановления, алчността пропълзя като хладна сянка над архитектурния резерват и се опита да го превземе. Пак така - докато обществото ни се занимаваше с безсмислените едни и същи дребни страсти.
Алчността, уважаеми читатели, не подбира! Тя коварно дебне и атакува уязвимите. Побърква ги, унижава ги, унищожава ги. И те почват да вършат глупости от плиткоумие, хитрост и лакомия.
Когато алчността е индивидуално качество на този или онзи, проблемът не е толкова голям. Все ще се намери кой да натика грешника в правите релси или да го остави да умре, затънал в празнотата на лукса. Когато алчността обаче стане коректив на управлението, сдобие се с власт и почне да бесува - ето тук проблемът е на цялото общество.
Още: Невидимите мигранти на Хърватия
Още: Несменяем лидер от четвърт век: как го постигна Путин
До скоро не виждах добрите примери сред нас - хора, които открито, с имената си, с професиите си, с гражданската си съвест, ако щете - с авторитета си - да се изправят срещу алчността. Нямаше публичен интерес за борба с нея (не съм убеден всъщност, че има широк такъв!), но се появи активност, противодействие на този порок, издиган на пиедестал.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Грузия: Колко проруско е новото управление?
Още: Промени в Закона за ДДС – бомба без закъснител за банковата система и икономиката?
Когато алчността се опита да погълне паметта, историята, корените, към които, уви, рядко се връщаме, когато протегна ръка към нещо отколешно и свято, огромна част от обществото, в което иначе алчността се възпроизвежда всеки ден, ѝ нанесе тежък юмрук.
Дали обаче Копривщица е в безопасност, не трябва да сме сигурни, тъй като алчността е коварна, устойчива и търпелива. Тя се трансформира и вирее в кръвоносната система на нацията. А там печели стотици битки. И е жалко, че само когато е засегнато миналото ни, сме на нож срещу врага. Погледнете настоящето - всеки ден алчността отваря нов гроб за някой от нас. А Копривщица не е спасена, защото обществото ни няма сили докрай за това.
Автор: Румен Скрински
Още: Украйна: ще приключи ли войната през 2025 година
Още: Филмите, сериалите и книгите, които споменават България
