Пътят към Ада е постлан с добри намерения. Тази стара като света поговорка се отнася с пълна сила за Реформаторския блок и вчерашното фиаско със съдебната реформа, за която десните най-много настояваха. Защото с настояването си Реформаторите всъщност опънаха червеното килимче пред задкулисието да облече законово безобразията си в съдебната власт – там, където трябва да има справедливост.
По същество – вчера доброто намерение на Реформаторите за реформа позволи на ДПС и ГЕРБ да бетонират статуквото. Онова, заради което на 13 юни, 2013 година, хиляди наводнихме жълтите павета. Защото сега моделът КОЙ овладя окончателно съдебната система.
Преди гласуването на промените в Конституцията, КОЙ все още нямаше окончателен контрол върху структурата на системата. Контролът се осъществяваше само чрез човешкия фактор – този фактор, за когото разбраха всички от разговорите между Владимира Янева и Румяна Ченалова. Сега вече системата е в пълно подчинение, защото стана безумно лесно да се поставят „правилните хора” и дори с процедурни хватки да не може да се преодолеят механизми, които гарантират корупция и зависимост – поне в България.
Първо – правомощията на главния прокурор си остават на практика същите. Над него е само Господ – от началото на Прехода насам. Единствената промяна е, че се осигури възможност представленията му да бъдат изнасяни пред повече публика – със задължението да докладва пред Народното събрание как му върви борбата с престъпността. Може обаче да не говори по „проблеми от съществен обществен интерес”. Какво значи това ли – ами главният прокурор решава дали скандал като „Яневагейт”, в който неговото име лъсна наред с това на премиера, е от „съществен обществен интерес”. Ако реши, че не е – Конституцията Удобно бива Разкрита в негова полза. И вече си представям как слушаме разкази за намерените откраднати буркани на Баба Пена, а КТБ си става ... тате баница. Или както каза вече бившият правосъден министър Христо Иванов Цацаров може да говори на депутатите за прогнозата за времето. Главният прокурор обаче ще продължи да може да контролира работата на останалите прокурори, няма как да бъде разследван за корупция от когото и да е, без да „упражни методологически контрол”, мандатът си му остава цяла вечност – седем години.
Второ – решенията на съдийската и прокурорската колегии във ВСС структурно зависят от определени фигури. Относно съдиите това са председателите на ВКС и ВАС, при прокурорите – Главният прокурор. Без техните гласове нищо не може да мине. В момента главен прокурор е Сотир Цацаров, председател на ВКС е Лозан Панов, а на ВАС – Георги Колев, за когото е публична тайна, че е в близки отношения с Цацаров. За да вземе решение съдебната колегия, е необходимо мнозинство при общо 14 гласа. А след като шест са избрани от парламента, където кандидатурите се гласуват като всичко друго – каквото каже „големият началник”, измежду председателите на ВКС и ВАС и един е достатъчен за контрол. При само петима в политическата квота, както искаха Реформаторите, щеше да е необходимо председателите на двете най-влиятелни съдебни институции да бъдат „хванати” – по-трудна задача чисто математически. При прокуратурата пък няма никакъв шанс чрез парламента да има поне равенство в гласовете - ако въобще приемем, че Народното събрание някога излъчи кандидати, които да не са съгласувани с главния прокурор. А ако съотношението беше 6:6, тогава съдийската колегия, в която няма нито един, упражняващ "методологически контрол", щеше да е водеща и да се гарантира някаква демократичност предвид факта, че в момента главният прокурор никой не може да го разследва за нищо, ако той не иска. Можеше поне да бъде ограничаван, ако не съден. Можеше ...
Трето – явното гласуване във ВСС. ДПС, чрез хората на Меглена Кунева, направи гениален ход. В Конституцията вече го няма чл. 131, който определяше с какъв вид гласуване ВСС се разпорежда с назначенията, повишенията, пониженията и уволненията на съдии, прокурори и следователи. Сега вече не трябва да се бъхтиш да търсиш 180 гласа за промяна – механизмът ще бъде оформен с обикновен закон. Местан поиска явно гласуване, както и Реформаторите, което е блестящ пиар – от една страна се прави на демократ и евроатлантик, от друга в удобен момент винаги може да каже, че явното гласуване води до натиск върху членовете на ВСС и лесно законът да бъде изменен. Хем вълкът сит, хем агнето цяло!
Четвърто - Инспекторатът към ВСС получи доста голямата власт да съблюдава за конфликт на интереси при съдиите, прокурорите и следователите. С голямата власт идват и големите отговорности, както казва героят на един популярен комикс. Един такъв орган - КПУКИ, вече го видяхме как я кара с тази власт. За неразбралите - комисийката на Филип Златанов, в чието тефтерче лъснаха Б.Б., Ц.Ц. и Д.П. и което тефтерче изчезна аламинут като взе да става неудобно. Сега Инспекторатът спокойно ще може да се огледа за "неудобни" кадри и ако трябва - да прави предложения за дисциплинарни наказания. Това си му е една от основните функции.
Пето – покрай цялата бъркотия лесно се забравя какво стана с недвижимото имущество на съдебната власт. Сега държавното имущество в съдебната система се управлява хем от Министерския съвет, хем от Пленума на ВСС и не е ясно кой има предимство по Конституция. И когато дойде ред да се решава съдбата на някой апетитен имот, съдии и прокурори ще имат равна дума с правителството, ще се стигне сигурно до съд, вероятно и Конституционен и кой знае каква дивотия ще стане, за да мине някоя далавера – така, за спорта.
В съдебната ни система, а и като цяло в държавата, проблемите възникват от симбиозата между система и човешки фактор. Само че „системата” всъщност представляват човеци – просто повече на брой от „човешкия фактор”, който иска нещата да се случват справедливо. Затова и честните хора във всяка важна система биват „удавяни” – както със съдебната реформа. А тя, милата бутафорна, просто изглади някои неравности пред мързела на КОЙ – да не се напъва твърде много да купува и обгръща със зависимости прекалено много елементи в системата, които могат да му попречат. Между другото вчера Делян Пеевски чинно дойде на работа и гласува ли гласува – ха познайте защо. Не е във всеки случай, за да направи денят добър за българската демокрация, както се пробва да го изкара Цецка Цачева пред БНТ.
А за финал – с оставката на Христо Иванов бързо ще паднат последните маски. Лесно ще разберете КОЙ е бил маскиран – който тръгне към овакантени постове и облаги, а преди това е говорил за реформи.
Автор: Ивайло Ачев
