Анализът е съставен от бонския Институт за професионално образование (BIBB) и Институтът за изследване на пазара на труда и кариерното развитие в Нюрнберг. Специалистите смятат, че на германската икономика ще са необходими 2 години, докато се възстанови след локдауна и другите ограничения. Независимо от всички отрицателни последствия, свързани с пандемията, експертите смятат, че решаващите фактори за развитието на германския пазар на труда ще са други: демографската ситуация и структурните промени в икономиката. Как това ще се отрази на кадровата политика?
Няколко тенденции
В своите прогнози за близките 20 години учените от Бон и Нюрнберг отчитат няколко тенденции, които ясно се забелязват и сега. Първата е демографската. Населението на Германия към 2040 година леко ще нарасне – до 83,7 млн. души. Продължителността на живота се увеличава, поради което населението в трудоспособна възраст ще намалее с 5,2 млн. души.
Това означава, че обществото ще придава все по-голямо значение на въпросите, свързани със здравеопазването, а медиците и персоналът, който се грижи за болни и възрастни хора, ще бъдат много търсени. Застаряването на населението ще доведе дотам, че към 2040 година ще има най-голям брой хора, заети в професии, свързани с здравните и социални грижи.
През последните години структурата на заетостта в Германия започна да се променя – наблюдава се постепенен отлив от индустрията към сферата на услугите. В бъдеще тази тенденция ще се усили. Затова в преработващата промишленост ще са нужни съкращения на близо половин милион работни места. Експортът, а и автомобилостроенето също ще са принудени да се съобразяват с новите реалности.
Наблюдаваният сега бум в строителството, според прогнозите на изследователите, ще отслабне в дългосрочна перспектива. Причината отново е на демографията – вече няма да има нужда от толкова много нови къщи и апартаменти. В резултат от това ще намалее и търсенето на строителните специалности. Сходна тенденция ще се наблюдава в производството на стоки, както и в търговията на дребно, докато търговията в интернет ще се разраства. Понижено търсене на кадри се очаква и в автосервизните услуги.
Регионални специфики
В различните германски провинции има твърде различни ситуации относно дефицита или излишъка на трудови кадри. Интересни са и данните за това в кои трудови сфери има най-висока регионална заетост. На север най-много заети има в селското и горското стопанство, както и в риболова. В южните провинции Бавария и Баден-Вюртемберг преобладават хората, заети в преработващата промишленост. В Източна Германия – в строителството, социалните грижи и административното управление. В Берлин, както и в Хамбург, най-големият дял от хората са заети в бизнес услугите. В германската столица има и по-висок дял от средния за страната на специалисти, работещи в сферата на развлекателния бизнес, пътуванията и образованието, както и в творческите професии.
Като отчитат регионалните специфики, авторите на доклада предсказват, че съкращенията в индустрията ще доведат до намаляване на работните места най-вече в Източна Германия, с изключение на Берлин, както и в южните части на страната. В Северен Рейн-Вестфалия и Заарланд ще намалеят кадрите, заети в сферата на металообработването. Структурните изменения няма да се отразят на Берлин и Хамбург – там броят на хората с трудова заетост ще нараства.
Пазарът ще става все по-труден
Има и една област, която ще излезе изцяло печеливша от структурните промени – цифровизацията и информационните технологии. И сега в Германия има недостиг на специалисти в тази сфера, а търсенето на IT-кадри ще се усили допълнително.
Намирането на подходящи кадри за сфери като мехатрониката, енергетиката, електротехниката, информационните и комуникационни технологии, медицината, медицинската техника ще става все по-сложно в бъдеще. Засилено търсене на медици в момента има в Източна Германия, в Бавария, Северен Рейн-Вестфалия и Райнланд-Пфалц. Специалисти по мехатроника и електроника се търсят в Бавария и в източните провинции, а програмисти - в Берлин, Хамбург и Саксония.
Автор: Татяна Вайман, Дойче веле
