Всеки ги знае, защото всеки,
първо, ходи на лекар;
второ, общува с банки и банкери;
трето, минава чат-пат границата и общува с митничари;
четвърто, кара кола и, като сгази лука, го спипват катаджии;
пето, пазарува всеки ден и сърба с две ръце, ще не ще, попарата на прекупвачите;
шесто, блъска се за уж стоките с намаление по празниците -
а напоследък, с идването на Веждито (Рашидов) начело на културния фронт (сега на стола му е неговият заместник и съмишленик), се яви и ново,
седмо - всъщност поднови се старото, Живковското, галене и коткане на така наречената художествено-творческа интелигенция, която започна да получава максималната пенсия от 750 лева, защото, казват от министерството, България била малка страна и не можело да не си уважава талантливите хора! Супер логика - да им е честито, кръв да им стане, едно време дитирамбиха за Партията, Людмила Живкова и татко ѝ, а сега дитирамбят за... За какво всъщност дитирамбят, какво славословят днешните културтрегери?! Май никой не може да даде положителен, и главното категоричен отговор - защото не се чува да славят и превъзнасят Бойко Борисов! А още по-малко пък Вежди Рашидов! Както винаги, май дитирамбят според случая и ситуацията!
Но да караме поред. Първенството по алчност и лакомия държи - особено напоследък - лекарското съсловие. Да ни прощават съвременните Хипократовци, но си е така. Вече не може да отидеш на лекар - носът ти тече и леко покашляш - с по-малко от десет лева. Това - в кабинета в поликлиниката, а не дай си Боже да трябва да влезеш в болница - доживяхме лекари-специалисти да ти гледат не в гърлото, в рентгеновата снимка или в лабораторното изследване, а в ръцете - дължиш ли нещо, и колко държиш! Иначе чакаш на опашка, а опашката е пак според това - кой колко държи и за колко още може да се бръкне!
Следват ги банкерите - ако докторите се интересуват главно от банковите ти авоари, то банкерите, от своя страна, имат грижата да захранват докторите с клиентела. Справка - поне 4,3 млрд. лева са масово обраните пари с последна дата - в аферата КТБ; да не говорим за цялата поредица от банкови афери през 1995-1997 година, когато българите изпищяха с всичките си спестявания в 17-те фалирали банки. Банкерите са хора със самочувствие, най-вероятно това от 97-ма, а и сегашното - с КТБ, обратно на нормалното, им дават криле, все по-нови и по-нови такси и банкови плащания изненадват клетия вложител, и той, какво да прави, милият, плаща ли, плаща, че пари в дюшек вече било опасно да се държат, порасна ни културата... Да не говорим за самоволното дирижиране на лихвите - а те, знаем, са двупосочни. Едните, тези по кредитите, които са, така да се каже, банкерската бездънна яма за печалби, летят нагоре и все нагоре, а другите, тези по депозитите, които се връчват, така да се каже, на просителите-вложителите, отдавна удариха дъното и, както е тръгнало, много скоро ще се окаже, че за да си държиш парите в банката - нищо, че тя ще ги ползва и ще печели от тях! - ще трябва да си плащаш! Ама какво да се прави, щом и ножът, и хлябът са в тях, божествените банкери, те пиша правилата, те раздават правосъдието (банковото)!
Не изостават много зад лекарите и банкерите и третите в класацията - митничарите. Няма да цитираме Алеко за Солунската митница. Ама днес Солунската митница и Алеко Константинов са като едни наивни подрастващи по отношение на благинките край граничната бариера. Все ги ловят, и все ги уволняват, а накрая все едни и същи са си. С малки попълнения. Някога цяло митничерско селище, криминално и анти-фискално, бяха намерили, на съд уж отидоха, ама и досега не се е чуло за митничар-рецидивист; и все с административни санкции се отървават! Ниски им били заплатите, а напливът за ниските митничарски заплати не стихва, 155 бяха кандидатите за едно вакантно място миналия месец на митницата в Калотина, за Капитан Андреево да не говорим - то е нещо като да те пратят посланик в Лондон или Париж! Всъщност, никак не е ясно, ако му предложат границата или Париж, кое ще предпочете родният български кандит-митничар! Който и да е той - закономерност е това, още от времето на Алеко! Казал си го е човекът! Класик!
Редичката попълват катаджиите - що "иновации" им въведоха началниците, за да не взимат рушвети, то не бяха протоколи на място, то не бяха видеокамери в купетата, то не бяха клетвени декларации. Сгазиш ли обаче лука на шосето, няма спасение, бъркай се за 20 лева, за да ти се размине - ако провинението е леко; и пак толкова, но с две нули отзад - ако е по-тежко!
Като стана дума за униформените рекетьори, няма начин да пропуснем и колегите им - полицаите от охранителната полиция, както и спецдружините, плюс пожарникарите, а и военните. Тези хубавци - навик им стана - нямат срама, мине не мине месец, и те излизат на протести, допреди време завоалираха материалните си мераци с разни глупости от рода на скъсани обувки, недостиг на гориво за колите, преумора от прекалено много дежурства, сега направо, директно и без грам срам, си искат - още, и още, и още, и още пари - всеки три месеца едва ли не искат нови, по-високи заплати. Тези извивачи на ръце, рекетьори с пагони, специалисти по заканите, не спират да заплашват - всичко това е защото имат оръжие по закон! - че ако не ги "чуят", чудо щяло да стане, забравяйки, защото така им е по-удобно, че ползват милион привилегии пред другите български граждани, които съвсем не са спорни като заслуги. Кои ли? 75 000 са в момента в България пенсионерите под 50 години - и повечето от тях са пенсионирани в най-зрялата си възраст млади мъже, бивши полицаи, военни, пожарникари, пазачи в затворите. Лапат ли, лапат от общия казан неправомерно, и все с тавана на пенсиите са - били се трудели на много опасни места и терени, докато другите българи бъхтят ли, бъхтят, включително и за техните пенсии до тавана, вече до 65 години - цели двайсет години повече! През това време пенсионерите в младежка възраст от МВР, разбира се, работят, вече на второ място и получават и пенсия, и заплата! Така де, работливи са хората, как ви изглежда 50-годишен, млад, здрав, прав, да лежи на дивана и да гледа целодневно телевизия! Не че не гледат де!
Нататък в топ 10 на най-алчните професии са търговците и особената българска прослойка на прекупвачите. По две-три кожи минимум смъкват годишно от гърба на простолюдието тези необясними български феномени - правят си каквото си поискат, пазарът определял, страхотно - ама защо решиха - едностранно - че те са пазарът и тяхно е правото Господно по три пъти седмично да вдигат цените. А стане малка опашка - и ето ти нова цена, такова било търсенето, изчели са всички учебници по висша икономика и пазарни отношения!
И няма оправия. А защо ли? Ами защото тези, които трябва да контролират, а те са поне десет органа - комисии, комитети, съвети, надзорници - държавни, кооперативни, вътрешноведомствени - са по-големи рекетьори от баш рекетьорите. Едните рекетират клиентелата, така да се каже, номинално, другите рекетират рекетьорите, пак така да се каже, йерахически! И така до края на света!
Междувпрочем тук някъде се сместват и едни 240 души в пленарната зала на парламента. Нека всеки за себе си намери точното им място в ранглистата на най-лакомите професии. Например, в душата на обикновения българин още му държат влага алчността и наглостта, с които 240-те вкупом си прегласуваха 11-те лева партийна субсидия за всеки отделен избирател!
Защо пишем всичко това ли? Ами защото като най-големите наивници на света, може би се опитваме да дадем нов прочит и нов смисъл на иначе баналното "Нова година - нов късмет!" Ами да, все някога тази крилата фраза трябва да проработи, иначе защо я има! 2018-та е поредната надежда за това.
Автор: Валентин Стоев
