Тази седмица енергийната тема се превърна в актуална тема – нещо не чак толкова често срещано, поне като внимание и натиск от обществото. Извън протестите на миньорите от комплекса "Марица Изток", другият важен акцент е светкавичната промяна на Енергийната ни стратегия в краткосрочен план. Тя се прави само с една идея – да може през българска територия да минава газът от "Турски поток".
Това решение де факто представлява важен фрагмент на значима руска победа в голямата глобална война между Русия и САЩ. Русия отдавна има предимство на Балканския регион заради исторически и географски причини. Но Москва сериозно пострада от обрата в Македония и Договора от Преспа – защото това е директно късане на сръбската връзка, на която Русия винаги е залагала силно.
За България, разбира се, е важно да идва газ от Русия. Ключовият въпрос обаче винаги е бил на каква цена – точно в това отношение всички български политици показаха лицето си на дупедавци. Те предадоха два пъти България по темата – първо, защото са лакоми и некадърни и не успяха да направят така, че българският интерес да бъде защитен в пълна мяра с евентуално минаване на "Южен поток" през България. Второ – защото обръщат нещата винаги в измерението "Русия срещу САЩ", а не "България преди всичко".
"Турски поток" е факт и ще е факт в газовата картина на Европа. Обаче този газопровод е пряка конкуренция на транзита от Украйна. И Русия, с помощта на Ердоган, който защити интересна на своята държава, сега постави цяла Източна и Централна Европа пред следния факт – при търговете за заявяване на количества от "Турски поток" и Украйна, на чисто пазарна основа има предпоставка да се появи наддаване т.е. по-висока цена. Защото и двата газопровода тръгват от Русия. А ЕС не може да каже и гък на това – пазарна икономика, основен постулат на западния капитализъм.
Ако "Южен поток" беше минал през България, можеше ние да сме в ролята на Ердоган. Но по времето на Орешарски не защитихме интереса си. Вместо това се борехме да защитим руския – чрез депутатите от БСП Таско Ерменков, доказан агент на Държавна сигурност, и Явор Куюмджиев. Те двамата искаха в законодателството да се въведе понятията "междусистемен газопровод" и "морски газопоровод", с което по същество се даваше пълна власт на Москва на де факто българска територия да контролира кранчето, без България или ЕС да могат да кажат и гък. Не че Москва и сега не си разиграва коня насред България, но готвеното за "Южен поток" си беше директно превръщане на българските паспорти в руски. Сега пак от БСП, а и техният златен пръст (и вечен златен пръст) "Атака" реват за "националното предателство" "Южен поток" да стане "Турски поток", но не обелват и дума на каква цена се готвехме да пуснем "Южен поток" - защото това е истинското национално предателство, заради каквито дори в напреднали демокрации извършилите го могат да гледат остатъка от живота си зад решетките. Демократите също носят своята вина – защото те работеха не да има възможност да сме фактор на газовата карта и с руски газ, а защото щом нещо е с етикет "Русия", то е непременно световно зло – сякаш американските интереси винаги и навсякъде са в полза на местните интереси. Ироничното в случая обаче е, че Орешарски спря "Южен поток" след посещението на вече покойния Джон Маккейн, един от най-върлите ястреби в САЩ. И сега тогавашният икономически министър Драгомир Стойнев се кара в пленарна зала като депутат на БСП с колегата си Румен Гечев, министър на икономическото развитие в кабинета на Жан Виденов, когато фалираха куп банки, какво точно било, когато дошъл Маккейн - това пък е гротескно абсурдистично.
Въпросът с "Южен поток" е един от големите провали на всички български политици, който показа количествените натрупвания и качествените изменения, резултат от години и десетилетия политически дебилизъм. Защото са зависими, защото са некадърни, защото не могат да играят политически покер на високо ниво, което беше крайно необходимо за успешната от наша гледна точка, в наш интерес, реализация на „Южен поток“. И сега България е принудена да се съобразява с чужди интереси, след като не можа да изгради своя стратегия и да я реализира, да предизвика създаване на обстоятелства, а не да ходи след вече появили се обстоятелства. Нищо ново под слънцето – независимо дали слънцето е руско, или американско.
Автор: Ивайло Ачев
