"В този парламент е модерно да казваш, че си опозиция, ние вървим по модата и сега сме опозиция". Думите са на премиера в оставка Бойко Борисов. Може да е ирония, може да е шега. Но е факт, че България навлезе в етап, в който всички се държат като опозиция. Говорят за „смяна на политическата система“, но не и за необходимостта от реформа на правосъдието. Говорят за Велико народно събрание, но не и за отрязване на каналите за източване на публични пари през обществени поръчки и здравеопазване например. Говорят за „ревизия на прехода“, но не и за прогнилите служби за сигурност, които дори не доставят сигурност.
Сега всички са заети с „големи дела“, а крайно необходимите промени в държавата не носят бързи аплодисменти. Думата „реформи“ отпадна от речника на политиците. Разбира се, проблемът не е в самата дума - тя наистина се изтърка, беше използвана за какво ли не, натоварена е и с конкретни политически асоциации. Става дума за значението - институциите в България не работят ефективно, а част от тях са превзети от интереси, които не са точно тези на данъкоплатците. Дори и необходимите действия да бъдат наречени с друга дума, различна от „реформи“, значението остава същото, но за него вече никой не говори. Това гарантира светъл краткосрочен хоризонт за онези политико-икономическо-престъпни групи, които се хранят от слабостта на институциите. С други думи: мафията има повод да почерпи.
Новите "задачи"
Второто правителство на Бойко Борисов не проведе битката за отвоюване на институциите от мафията. Преди две години бяха обявени редица реформи, като някои от тях дори бяха започнати. Сговорът с главния прокурор и групировката Доган/Пеевски осигури още година стабилност на Борисов, но пресече опита за отвоюване поне на малка територия. Стотиците милиони от обществените поръчки продължиха да отиват в ръцете на няколко фирми, част от които имат номинални собственици, но в обществото се носят имена на популярни политици, за които се смята, че са действителните собственици. Сега борбата срещу всичко това дори не стои на дневен ред. Нито за отиващото си управление на ГЕРБ и на част от Реформаторския блок, нито за обявилите се за победители социалисти и националисти.
Днес модата е да не противоречиш на „волята на народа“ и да прегърнеш популистките предложения от „референдума на Слави“: всички депутати да бъдат избирани мажоритарно, партиите да останат почти без субсидии, а гласуването да е задължително. Допитването наистина привлече 3,5 милиона избиратели, повечето от които отговориха с „да“. По силата на закона обаче референдумът не е задължителен и работата на политиците е да се съобразят с настроенията, но и да намерят работещо решение, а не да бягат от отговорност и да гласуват нещо, което самите те наричат глупаво. И за да бъде мъглата още по-гъста, главният прокурор се изказа, че политиците трябвало да се съобразят с референдума.
Забравете за всичко друго
Така България навлезе в кампанията за следващите парламентарни избори с гръмки намерения за Велико народно събрание, изпълзяха готови проекти за нова конституция, за пореден път някой реши да прави „ревизия на прехода“. И отново главният прокурор - без да е част от политическия живот - подкрепи този устрем с поредица от обвинения срещу бивши управляващи, чиито действия са пред очите ни и са били проверявани още навремето. Но ако има престъпление, защо не бяха обвинени още тогава? БСП пък повдигна нелепия въпрос за отмяна на плоския данък, което би ощетило точно хората на наемния труд, работещи с легални трудови договори, но не и „богатите“, които би трябвало да са противникът на всеки социалист. Шум.
Има само един човек, който в тази ситуация не може да си позволи да се държи като опозиция. Нищо, че ще встъпи в длъжност чак на 22 януари. Новоизбраният президент Румен Радев засега е единственият, който има зад гърба си подкрепата на народния вот. Но в този вакуум най-голямото му предимство от кампанията се оказва най-големият му недостатък днес - той не е политик, не е демонстрирал политическа визия, не говори за необходимите реформи. Е, изпусна се преди втория тур, че е привърженик на румънския модел за борба срещу корупцията, но още на следващия ден се прибра обратно в кошарата на българския консенсус - тук нищо не се пипа, за да не се ядосат Онези.
Източник: Дойче веле, автор: Иван Бедров
