Какво е 9 септември 1944? Въпросите и днес са повече от отговорите. Татяна Ваксберг говори с ученичка, изследовател и писател, за да уточни поне това: едни и същи ли са въпросите, които вълнуват различните поколения?
Ако питате Георги Господинов, 9 септември е много мъгливо нещо. Или поне в неговия спомен тази дата е такава. Как ли не се опитвал да си припомни една деветосептемврийска манифестация, но все не успявал да я отдели от всички останали манифестации, в които е участвал като дете: „Дали е 9 септември, 7 ноември, 1 май - всичко се слива в едни и същи трибуни, едни и същи пионерски връзки, едни и същи лозунги. Затова говоря за не-събитийност на социализма.
Това е период, в който идеологията дотолкова превзема всекидневието, че едно идеологическо събитие става неотделимо от друго“. Господинов добре помни кибритите с лозунги по тях, които събирали заедно с Яна Генова, за да направят „Инвентарната книга на социализма“: „Дали ще палиш цигара или ще си купиш тетрадки за училище - все едно. Идеологията е просмукала целия бит“. Всъщност, говорим с него точно заради тетрадките. Три от тях са изобразени в „Инвентарната книга...“ в следната последователност: от тетрадка номер едно гледа Георги Димитров, от тетрадка номер две - паметникът на Шипка, а от тетрадка номер три - Ленин.
Осмокласничката Марта без проблем е разпознала паметника, но се колебае за портретите: сигурна е, че знае чии са, но пък хората, за които се сеща, нямат нищо общо с освобождението на България от турско владичество и паметника на Шипка. А нали тетрадките са някак еднакви с блудкавия си цвят, с размера, с мястото, на което е разположено съответното изображение и би следвало да са нещо като „тетрадки от една серия“? „Или тези двамата са герои, които са се борили за Освобождението, или паметникът трябва да е паметник на Съветския съюз. Защото този вдясно е Ленин, носи вратовръзка, не се е бил на никаква Шипка, и не знам да е направил нещо хубаво“, заключава Марта.
Фалшиви паметници и измислено геройство
Минута по-късно идва и въпросът, предизвикал разговора с Георги Господинов: ако децата години наред са писали в тетрадки с Ленин на корицата, все едно той е също толкова герой, колкото и героите на Шипка, някой после извинил ли им се е на тези деца за това, че ги е лъгал? Въпросът не е нов, задаван е многократно на авторите на „Инвентарната книга на социализма“, и все от деца. „Имахме много срещи с ученици. Редовно ни питаха защо не сме протестирали, когато сме разбрали лъжата", спомня си Георги Господинов. Казва, че е споделял недоволството на аудиторията, че е обяснявал как нашето общество е от най-търпеливите в Европа. И че освен това протестите са били възможни само в рамките на малките стъпки, а не като някакъв революционен устрем, способен да помете системата.
Според журналистката Диана Иванова, която изследва травматичните спомени от времето на комунизма, представите за героизъм и гордост, заложени в детството, са точно в центъра на проблема. Ако останат нерешени, каквито често са, те блокират възможността за зряло участие в обществения живот след време: „Представям си сега едно 7-годишно дете, на което му връзват синя връзка, снимат го пред някакъв паметник и му повтарят месеци наред как трябва да се гордее, че е чавдарче. По-късно това дете се изправя пред нерешим проблем: че паметникът се е оказал фалшив, но пък чувството за гордост пред същия този паметник е било автентично“.
Диана Иванова твърди, че това е голяма тежест, с която едно дете не е в състояние да се справи рационално. Тя самата много пъти се е питала кой трябва да се извини на тези бивши деца, писали в тетрадки с фалшиви герои по кориците, а после посвещавани в несъществуващо тайнство пред паметници на измислено геройство: „Това е най-често задаваният въпрос. Аз не знам отговора. Знам само какво могат да направят самите излъгани - да приемат, че чувството им за гордост е било автентично, да се сприятелят с това чувство със задна дата. Само така ще успеят да си кажат, че днес могат да живеят без него“.
Източник: Дойче веле
