Извинете ме за тоя пост, но той призовава за радикалност и категоричност. Ако нямаха категорична убеденост и лудост момчетата около Захари Стоянов, че България не бива да е разделена, щяхме да пресичаме граница, за да идем от София до Пловдив.
... денят изисква вглеждане в риска на това да действаш категорично - та, вие разбирате ли, че сечите и корупцията убиват? Съвсем директно - унищожиха живота на хиляди хора пред очите ни.
Как да се справим? Ще прозвучи налудничаво - но вече живеем в лудост - Та ще го кажа: Трябва ни горско движение - вътре в горите и пряка конфронтация на съвременни спонтанни хайдуци с тая измет - горската мафия.
Иначе съм миролюбив човек, но стигнахме дъното на дъната. Всички знаем, че горите са любимия пълнеж на партийните касички - безотчетно, едва ли не - безкрайно благо, продавано незабелязано, докато изведнъж не започне да става ясно, че част от цената са животите ни.
(Как се стигна до това да има според вас ДПС кмет например около Своге, където турско или мюсюлманско население няма и не е имало. О, има гори обаче, иде ДПС. За съжаление не са нито само те, нито само сега.)
Не знам - казват, че е по-лесно да си представи човек края на света, отколкото края на капитализма, но за тия сребърници, дето ни убиват, е време да изригне нещо. Концентрирано.
Предложението ми е съвсем просто и достъпно и не, не се шегувам:
Горска цивилна съпротива, уважаеми : Връзвайте се по дървета, пукайте гуми на камиони - че то отдавна е война, която просто сме нормализирали. И ако не я спрем дори с висока лична цена, тя ще ни “спре”.
Няма село, в което да работим и да не се чудим какво можем - ние няколко градски девойки да направим, да спрем дървосекачите, които “калдръмето трошат” всеки ден с тонове дървесина, докато бабите гледат безпомощно с думите “те таа гора ние сме я садиле...”;
Няма да стане без конфронтация, скъпи миролюбиви съграждани. Няма. Не и с тази правосъдна система. Не и с тези властови динамики. Това е и бележка към мен самата, защото съм била недостатъчно категорична в тия случаи.
Но е и бележка към немалкото кметове в листата ми приятели - поне 20 - вашето съдействие или мълчаливо съгласие сега, има абсолютен потенциал за Каравеловски сценарий утре. И зная, че е трудно да се опълчи един кмет на местните феодали, но вярвам, че където и да сте, ще имате подкрепа, ако сте смели и категорични да защитите горите си.
Опозицията на тази мафия трябва да е толкова твърда и самоотвержена, колкото разбирането, че децата ни няма да са никога в безопасност, докато над главите им някой си сече, друг скрива река, та да продаде малко ток.
Ще поизчистим калта, ще изпуснем напрежението кой с каквото си го изпуска и на пролет ще гледаме прогресивно покачване на такива случки, защото гора бързо се сече, но й трябват десетилетия да се възстанови.
Това е. Не, не дишайте дълбоко, не се успокоявайте и не намалявайте тревожността си, защото да си спокоен и в нирвана в объркан и перверзен контекст говори много зле за психичното здраве и моралния кодекс всъщност. Cool is not cool, ако ме разбирате.
Да се ядосаме. Не тук. А там, където има резачки. Подкрепете кметовете си в това. Кметове, търсете подкрепа широка срещу дървената мафия и местните феодали и все някога, ще се справим. (Е, ако дотогава наводненията или сушата не са се справили с нас.)
Коментар на Янина Танева, основател на "Фабрика за идеи", в профила й в социалните мрежи. Кадърът е дело на казанлъшкия фотограф Йонко Русев.
