Ден 1.
2019 г.: Нещо кашлям.
2020 г. Чувствам гърлото си сякаш леко надрано. При преглъщане има някаква специфична болка. Не е кой знае колко силна, но си е там. Болката е много лека, но не знам дали ще ескалира. Ще преглътна още десетина пъти и ще засичам дали има някаква разлика.
Ден 2.
2019 г. Нещо кихам.
2020 г. Сякаш носът ми е малко по-пълен от обикновеното. На няколко пъти аха да кихна, но го сдържах, защото ако кихна наистина ще допусна с по-голяма сила мисълта, че това може би да е коронавирус. От друга страна обаче, в една от осемте хиляди статии, които четох по темата, видях, че кихането специално не е чак толкова характерно за коронавируса. Дали всъщност тъкмо това, че кихам в крайна сметка не означава, че реално нямам коронавирус?
Ден 3.
2019 г. Нещо май вдигнах температура.
2020 г. Температурата ми е 37.3. И сякаш имам чувството, че точно като пъхна термометърът тогава се покачва, а като го махна пада. За да се уверя дали има някаква разлика я премерих 14 пъти за последните два часа. За да съм сигурен, че не е на психосоматична основа си взех инфрачервен термометър и помолих майка ми, когато гледам телевизия внезапно да го допре до челото ми и да отчете светкавично колко е. Проблемът е, че по телевизията пък постоянно има неща за коронавируса и пак не мога да преценя.
Ден 4.
2019 г. Ще ида до аптеката за едно прахче.
2020 г. Това, че похарчих 180 лева не е чак такъв проблем, важното е да съм добре. 120 са за имуностимулатори, 60 за стандартните неща. Но забравих едни опаковки, за които чух, че са добри и ще мина да ги взема. А и вкъщи май има останали, така че ще добавя и от тях. Измислил съм го: 12 вида хапчета на ден са нещо, което да не претовари черния дроб, а в същото време да свърши и някаква работа.
Ден 5.
2019 г. Оттук насетне май ще почна да отлепям.
2020 г. Не мога да преценя. Уж малко се чувствам по-добре. Бе направо бива. Само че нали минавало безсимптомно или само с леки симптоми. Като кашлям се записвам на телефона и пращам записа на различни приятели, за да ми помогнат да разбера дали кашлицата ми е малко по-необикновена от нормалното.
Ден 6.
2019 г. Бе всичко сякаш е наред, само да не заразя някого.
2020 г. Опитвам се да си спомня всички хора, с които съм общувал в последната седмица. Два рожденни дни, няколко сбирки в офиса, мач с приятели...Дали да не направя общ чат, в който да пиша на всички, че не се чувствам добре?
Ден 7.
2019 г. Мина ми.
2020 г. Така и така изхарчих много пари и нерви, сега си мисля, че можеше просто да се бръкна за един тест и да разбера всичко. Само че ще трябва да наема друг човек, който да стои в сайта с резултатите и да рефрешва непрекъснато, понеже не мога да понеса толкова голямо напрежение.
Автор: Райко Байчев