Изборен туризъм, изборен патриотизъм или изборен пацифизъм? Всичко това, събрано в едно, води до текущото състояние на България. Гледам си аз новините и "О, изненада"! И тази година в населени места из страната се оказва, че демографската криза вече е минало. Няма раждаемост, обаче народът ни расте и не старее. И всички заедно заживели в мир, любов и разбирателство. И уж се обявяваме срещу насилието и войните, но наближат ли избори, ни се иска да се избием едни други. Тайничко и бавничко идва в мирно време разделно.
Дали е по принуда, или по желание, други хора избират вместо нас, а ние избираме чужбината. Всички, пристигнали в България специално, за да гласуват и наричащи себе си патриоти, ще решат какво да правят с нашия живот и ще си заминат обратно. А ние ще останем тук и отново ще гледаме безучастно. Но не, те не са туристи. Те са си българи. Нали тук си живеят (временно). Туристи са само онези, които идват, за да похарчат малко пари, без да има избори. Нямаме право да съдим подобно поведение, защото държавата го позволява и защото могат да ни обвинят в дискриминация.
Но най-интересното е, че непосредствено преди всяко провеждане на избори се правят спешни поправки в Изборния кодекс. Тази въпросна точка обаче никой не я пипа. Според чл. 36, ал.(1) и (2) именно от този документ, всеки има право на гласуване, стига да има настоящ адрес през последните шест месеца и да е подал заявление за целта. Така е - след като не е забранено, значи е разрешено. Дали е морално? Какво значение има, нали е законно! Имено затова са в правото си и хората, които живеят по 30 души в един хотел и по 12 в една къща, "защото така искат". А която и да е община няма как да откаже регистрацията, при условие, че са спазени законовите норми и процедури. Тук ми възниква въпросът кому е угодна тази "вратичка"?
Добре, че по-рано и на мен ми дойде на ум една идея. Взех, че поканих цялата ми рода да поживеят малко у нас. Поне до 27-ми октомври тази година. На родова среща, да се видим. Пиене и ядене да има. Верно само шест месеца, ама по некоя сгодна приказка ще си кажем. Да ви кажа, малко и приятели добавих от България и чужбина. Та, повече хора да станем, по-пълна да е къщата ми. До 1 000 - 2 000 души общо ги докарах, да ви кажа. Пък така и така са тука, ще вземат и да гласуват. Заедно ще идем даже, по-весело да ни е. Абе, изборно ни е, едно такова, като на Нова Година, кога се събираме по много хора на едно място...
Още по-голяма смешка предизвиква и извънредното издаване на удостоверения за гласуване от МВР дори в изборния ден (който да припомним е почивен). Това не се прави за първи път, но е пореден парадокс в изборната ни система. Кого стимулира тази идея? Като не си смогнал да си поправиш документа, бил си безотговорен към това, няма да гласуваш и точка! И няма нужда да проявяваш отговорност в последната минута! Че моята лична карта, ако е счупена, повредена или негодна, не само няма да чакам последния ден, за да я сменя, ами и глоба ще изям за съвестността си.
И накрая - хайде да не си затваряме очите и да признаем, че изборите в България са една голяма пародия, в която режисьорът е ясен, а главната роля играят "туристите".
Автор: Атанаска Маркова
