Стар приятел журналист бил дежурен през един уикенд в далечната 1990 година и се случило така, че трябвало да отразява един след друг митинги на СДС и на БСП. За да се впише в демократичната маса хора, си слага като кокарда на шапката една седесарска значка. После обаче отива на митинга на БСП, напълно забравил за значката и без малко да отнесе бой.
Такива случки от митингите има безброй и само поколението, преживяло възторга от падането на еднопартийната система, може да знае що за риск се поема при акумулирането на всеки един възторг.
Днес той е от Промяната, но тогава беше от Съюза на демократичните сили, фокусирал надеждите ни да заемем достойно място в Европа. Дали сме успели и доколко - това далеч не е заслуга или вина на една партия или на шепа лидери, а на нас като общество. Защото ентусиазмът никога не е достатъчен, особено ако е лишен от критична мисъл и трезви прагматични действия.
СДС фокусира обществената енергия в посока Европейски съюз и НАТО по същия начин, по който днес партиите на промяната обраха симпатиите на хората с антикорупционните си идеи. И пак ще е същото след години - ако тези идеи бъдат реализирани или пък не бъдат, заслугата или вината няма да е само на партиите, а на сегашното поколение управленци и лидери на обществено мнение. Просто всички предишни са вече в историята, а някои вече можем да споменаваме по християнски - само с добро.
Годишнината от създаването на СДС мина толкова незабележимо, че само пламенните привърженици на синята идея се сетиха да си честитят. Впрочем, в своя зародиш синята идея беше зелена, защото и Екогласност, и Клубът за подкрепа на гласността и преустройството бяха ангажирани със зелени каузи. Да, в онези времена беше голяма смелост да се бориш за чист въздух. Не че борейки се сега нещо постигаме, но поне не ни арестуват, докато подскачаме на митингите "Бетономорие".
Минал през обединения и разцепления, през форматите на коалиция и на партия, днес СДС е доста далеч от онова, което беше преди 32, че и преди 22 години. Влизайки в коалиция с ГЕРБ, съюзът спечели само един актив и куп негативи. Активът е, че не е придатък на ляв политически субект и винаги е против БСП. Негативите са повече - смаляване на политическото присъствие, почти пълно отсъствие на влияние в обществото и най-вече - коалирането с партията на Бойко Борисов, защото, видите ли, била член на ЕНП.
Каква ти е ползата да не се коалираш с потомците на Бай Тошо, а с неговия бодигард, знаят само сключилите тази сделка. Това обаче не е само вътрешнопартиен въпрос, защото редовите десни хора потърсиха други организации с синьото лъвче днес буди предимно носталгия. Не защото когато един лъв остарее, става за смях на кучетата - идеите не остаряват. Но защото са направени твърде много отстъпления в името на лични амбиции и конюнктурни ходове, а тези отстъпления са довели до смаляване. Добрата новина обаче е, че Съюзът на демократичните сили е жив. В много малко страни от бившия соцлагер политическите сили, съборили комунизма, все още съществуват. Живи са и уроците, които дясномислещата част от българското общество получи. Те са важни не заради това какво е било, а какво предстои.
През призмата на всичко, което се е случило със СДС, може да се разглежда всяка новосъздадена политическа сила. Първо трябват имена - доказани в своята област авторитети, харизматични лидери, експерти. После - хора извън София, които да активират местни структури. После - формиране на политики и тяхното членоразделно артикулиране пред обществото. И приказката свършва тук, защото когато стигнем до "яли, пили и се веселили", между досега познатите ни дотук управлявали партии не се откриват никакви съществени разлики.
През призмата на СДС ще видим лошата шега, която могат да изиграят личните лидерски амбиции върху развитието на една партия. Ще видим и негативните последици от погрешни икономически решения или дори липсата на решения в някои сфери. Ще си припомним, че е лесно да се спечели доверието на хората, но е много трудно да се задържи.
Последното е ключов урок за всеки, който иска да управлява.
Затова новите управляващи е добре детайлно да прегледат историята на синьото лъвче. Даже и да им звучи като "Имало едно време", прочитът може да бъде доста отрезвяващ. Най-вече от гледна точка на това, че отново имаме кауза, подкрепена от твърде широк спектър партии - леви, десни, центристки. Имаме и всенароден възторг. Имаме и хора с харизма, просълзяващи лелките във всяко кътче на Родината.
И ако искаме историята да не се повтори като фарс, днешната голяма коалиция трябва да бъде различна и изцяло прагматична. Да не се съюзява със съмнителни формации и да се старае повече за правилното целеполагане, за да имаме успешно целепостигане, както казваше един стратег. Защото, макар че времето продължава да си е наше, 32 години гол ентусиазъм стигат.
Автор: Евелина Гечева
