Стар приятел журналист бил дежурен през един уикенд в далечната 1990 година и се случило така, че трябвало да отразява един след друг митинги на СДС и на БСП. За да се впише в демократичната маса хора, си слага като кокарда на шапката една седесарска значка. После обаче отива на митинга на БСП, напълно забравил за значката и без малко да отнесе бой.
Още: Германия ли е виновна за високите цени на тока в Европа
Още: Защо Гърция има толкова много пари
Такива случки от митингите има безброй и само поколението, преживяло възторга от падането на еднопартийната система, може да знае що за риск се поема при акумулирането на всеки един възторг.
Днес той е от Промяната, но тогава беше от Съюза на демократичните сили, фокусирал надеждите ни да заемем достойно място в Европа. Дали сме успели и доколко - това далеч не е заслуга или вина на една партия или на шепа лидери, а на нас като общество. Защото ентусиазмът никога не е достатъчен, особено ако е лишен от критична мисъл и трезви прагматични действия.
СДС фокусира обществената енергия в посока Европейски съюз и НАТО по същия начин, по който днес партиите на промяната обраха симпатиите на хората с антикорупционните си идеи. И пак ще е същото след години - ако тези идеи бъдат реализирани или пък не бъдат, заслугата или вината няма да е само на партиите, а на сегашното поколение управленци и лидери на обществено мнение. Просто всички предишни са вече в историята, а някои вече можем да споменаваме по християнски - само с добро.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Годишнината от създаването на СДС мина толкова незабележимо, че само пламенните привърженици на синята идея се сетиха да си честитят. Впрочем, в своя зародиш синята идея беше зелена, защото и Екогласност, и Клубът за подкрепа на гласността и преустройството бяха ангажирани със зелени каузи. Да, в онези времена беше голяма смелост да се бориш за чист въздух. Не че борейки се сега нещо постигаме, но поне не ни арестуват, докато подскачаме на митингите "Бетономорие".
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Минал през обединения и разцепления, през форматите на коалиция и на партия, днес СДС е доста далеч от онова, което беше преди 32, че и преди 22 години. Влизайки в коалиция с ГЕРБ, съюзът спечели само един актив и куп негативи. Активът е, че не е придатък на ляв политически субект и винаги е против БСП. Негативите са повече - смаляване на политическото присъствие, почти пълно отсъствие на влияние в обществото и най-вече - коалирането с партията на Бойко Борисов, защото, видите ли, била член на ЕНП.
Каква ти е ползата да не се коалираш с потомците на Бай Тошо, а с неговия бодигард, знаят само сключилите тази сделка. Това обаче не е само вътрешнопартиен въпрос, защото редовите десни хора потърсиха други организации с синьото лъвче днес буди предимно носталгия. Не защото когато един лъв остарее, става за смях на кучетата - идеите не остаряват. Но защото са направени твърде много отстъпления в името на лични амбиции и конюнктурни ходове, а тези отстъпления са довели до смаляване. Добрата новина обаче е, че Съюзът на демократичните сили е жив. В много малко страни от бившия соцлагер политическите сили, съборили комунизма, все още съществуват. Живи са и уроците, които дясномислещата част от българското общество получи. Те са важни не заради това какво е било, а какво предстои.
През призмата на всичко, което се е случило със СДС, може да се разглежда всяка новосъздадена политическа сила. Първо трябват имена - доказани в своята област авторитети, харизматични лидери, експерти. После - хора извън София, които да активират местни структури. После - формиране на политики и тяхното членоразделно артикулиране пред обществото. И приказката свършва тук, защото когато стигнем до "яли, пили и се веселили", между досега познатите ни дотук управлявали партии не се откриват никакви съществени разлики.
Още: Как тайните служби на Сирия са се учили от нацистите
Още: Шенген съвсем не е зона без граничен контрол
През призмата на СДС ще видим лошата шега, която могат да изиграят личните лидерски амбиции върху развитието на една партия. Ще видим и негативните последици от погрешни икономически решения или дори липсата на решения в някои сфери. Ще си припомним, че е лесно да се спечели доверието на хората, но е много трудно да се задържи.
Последното е ключов урок за всеки, който иска да управлява.
Затова новите управляващи е добре детайлно да прегледат историята на синьото лъвче. Даже и да им звучи като "Имало едно време", прочитът може да бъде доста отрезвяващ. Най-вече от гледна точка на това, че отново имаме кауза, подкрепена от твърде широк спектър партии - леви, десни, центристки. Имаме и всенароден възторг. Имаме и хора с харизма, просълзяващи лелките във всяко кътче на Родината.
И ако искаме историята да не се повтори като фарс, днешната голяма коалиция трябва да бъде различна и изцяло прагматична. Да не се съюзява със съмнителни формации и да се старае повече за правилното целеполагане, за да имаме успешно целепостигане, както казваше един стратег. Защото, макар че времето продължава да си е наше, 32 години гол ентусиазъм стигат.
Автор: Евелина Гечева
