Въпреки тежките обвинения срещу него, "Интерпол" избра Ахмед Насер ал Раиси за президент. Това не е първото спорно назначение в организацията, коментира авторът на Deutsche Welle Даниел Хайнрих.
Още: Германия ли е виновна за високите цени на тока в Европа
Още: Защо Гърция има толкова много пари
За него тегнат сериозни обвинения, че като част от службите за сигурност в Обединените арабски емирства е участвал в изтезания и други нарушения на човешките права. Но това съвсем не е единственото уязвимо място на "Интерпол".
Какво прави "Интерпол"?
Международната организация на криминалната полиция "Интерпол" е създадена във Виена през 1923-а година, седалището ѝ е в Лион. Генералният секретар Юрген Сток е този, който се занимава с ежедневното управление на организацията. През 2019 г. Сток получи втори петгодишен мандат. В момента в "Интерпол" членуват 194 държави, респективно тя е второто по големина световно междудържавно обединение след ООН. Нейна цел е подкрепата на всички институции, които се борят с престъпността. Един от основните способи за това е интензивният обмен на данни и информация за търсените лица и организации.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Всяка държава членка има свое национално бюро, което служи за координация между централата и отделните държави. Най-мощното оръжие в рамките на "Интерпол" е изискването към партньорите да задържат издирвани лица. Това по правило е свързано с искането за екстрадиция.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Икономиката дава солидно рамо
Сред задачите на "Интерпол" е и обучението на полицаи и митничари от цял свят. До 2011-а година финансирането на задачи се покриваше чрез годишните вноски на държавите членки, бюджетът бе 48 милиона евро. Под ръководството на американеца Роналд Ноубъл, който бе генерален секретар на "Интерпол" от 2000-та до 2014-а година, моделът на финансиране бе променен през 2011-а.
В следващите години "Интерпол" е получил 20 милиона евро от ФИФА и още 4,5 милиона от фармацевтичната индустрия. Тютюневият концерн "Филип Морис" също е дарявал. През 2014-а година държавите членки решават да попълват до 50 процента от бюджета си чрез дарения. С организационния комитет за оспорваното Световно първенство по футбол в Катар е сключен договор за девет милиона евро.
Още: Как тайните служби на Сирия са се учили от нацистите
Още: Шенген съвсем не е зона без граничен контрол
Проблемът с "червената бюлетина"
Една от основните критики, които се отправят към "Интерпол", е свързана с влиянието на авторитарните държави. Принципно статутът на организацията забранява оказването на съдействие при политически мотивирани престъпления или религиозни въпроси. Така би трябвало да се гарантира безпроблемното сътрудничество между държавите с различни политически системи и религии.
Практиката обаче изглежда другояче. От 80-те години на XX век насам е възможно политическата оценка на престъпленията да се предоставя на националните държави. Това се разкрива особено отчетливо чрез т.нар. "червена бюлетина". В случая става дума за искането на някоя от държавите членки за установяване на местопребиваването на определен човек и за временното му задържане. "Червената бюлетина" се базира на валидна национална заповед за задържане и се разпраща на всички полицейски служби по света.
Фаталното отражение на "Червената бюлетина" се прояви в случая с Доган Акханлъ - турския писател, живеещ в Кьолн, който през лятото на 2017-а година беше задържан от властите по време на почивка в Испания. Причина за задържането му беше "червената бюлетина" на турското правителство, след което той бе изправен пред турски съд.
Сега има обвинения, че благодарение на Ал Раиси ОАЕ са се възползвали от системата на "червената бюлетина", за да преследват политически дисиденти.
Проблемът с ръководните кадри
Критики се отправят постоянно и към хората, които биват назначавани на водещи позиции в "Интерпол". Така например от 1968-а до 1972-а година начело на организацията е германецът Паул Дикопф, служил в СС по време на Третия райх. Това, че в "Интерпол" има малко скрупули по отношение на избора на ръководни кадри, се вижда и в контекста на сегашния избор.
Към новия президент Ахмед Насер ал Раиси се отправят обвинения, че е замесен в изтезания. Поради това политици и правозащитници от редица държави бият тревога и се опасяват, че емирствата искат да разширят влиянието си в мощната полицейска организация. Трима евродепутати изпратиха писмо с дата 11 ноември до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, за да предупредят за въздействието, което назначението на генерала ще има върху Интерпол. "Изборът на генерал Ал Раиси ще подкопае мисията и репутацията на Интерпол и ще засегне сериозно способността на организацията да изпълнява ефективно своята мисия", пишат те. А през последните месеци срещу генерала от ОАЕ бяха подадени жалби за "изтезания" във Франция и Турция.
