Трябва или не трябва да бъде строена АЕЦ "Белене"? Българската академия на науките (БАН) трябваше да даде отговор на този въпрос, но след вчерашното представяне на доклада се оказа, че въпросите стават още повече, а отговорите – по-малко и неприятни.
Оказа се, че няма категоричен научен отговор дали да строим или да не строим ядрената централа. Защото докладът на БАН по същество не търси отговор на този въпрос, а търси отговор при какви условия може да бъде построена АЕЦ "Белене".
На продължила малко над 1 час пресконференция, медиите бяха засипани с варианти, диапазони и числа относно бъдещето на "Белене". Разбраха ли журналистите нещо от този компот – за себе си имам огромни съмнения, а това е жизнено важно, защото точно медиите след това уведомяват хората и поднасят новините. Затова, в следващите редове, ще опитам да потърся малко повече светлина какво се случва – защото усещането е, че БАН лекичко даде индулгенция на правителството да строи АЕЦ "Белене", но опита да го направи така, че върху Академията да не се прехвърля отговорност. И така:
1. Защо не беше обелена и думичка за структура на потреблението на ток при правенето на моделите? Тя е изключително важна, защото показва къде може да се очаква повече търсене, къде – по-малко. Освен това структурата е основата на предвиждането и на пикове в потреблението – например по кое време на деня. А това е много важно, защото показва какви видове мощности трябват за задоволяване на пика. За какво да строиш ядрена мощност, ако ти трябва друг вид?
Според изследване "Евростат" от юни, 2017 година, в периода 2005 – 2015 година, потреблението на ток на домакинствата в ЕС е намаляло с 0,9%. В този период, обаче, тенденцията в България е за непрекъснато увеличение година след година – 17,7%, което ни поставя в топ 3 на държавите в ЕС с най-голямо увеличение на потреблението на ток при домакинствата (първа е Румъния, с 31% увеличение). Именно този вид потребление е основен в България и така стигаме до:
2. Цената на тока. Моделът на БАН показва, че за целия експлотационен срок на АЕЦ "Белене" т.е. за минимум 60 години (БАН дава в резюмето на доклада си примерен период на експлоатация 2027 – 2087 г.), производствените разходи ще налагат цена между 73 и 91 евро за мегаватчас. Същевременно, БАН предвижда борсовите цени на тока да са между 57 и 84 евро, като това е хоризонтът до 2040 година. Основателно възникват следните въпроси – ще има ли например в периода до 2040 година съотношение на произвеждана цена 84 евро продаваме, 91 евро харчим, за да произведем? И това как е печеливш модел, каквито изказвания се чуха от БАН? Още – защо се наслагват различни периоди за изчисление на борсова и производствена цена? Как 2040 година е счетена за ключова - само на база резултати от изследванията или предварително тази година е дадена от Българския енергиен холдинг, който е собственик на доклада, защото БЕХ има някоя силна опция за "стратегически частен инвеститор" и в разговори с този инвеститор срокът от 20-тина години се очертава като поискан за изплащане на проекта, а след това да дойдат двойно повечето години на печалба? И още - защо не беше изготвен и представен коефициент в колко процента от разгледаните случаи "Белене" е печеливш проект?
В този ред на мисли е много интересно какво каза енергийният министър Теменужка Петкова пред БНТ тази сутрин. Тя посочи, че сега борсовата цена на тока е 42 евро за мегаватчас. И тук се набива на очи следната тенденция – БАН очаква неиминуемо поскъпване и то сериозно, след като дава диапазон от 57 – 84 евро, като въпросът отново е защо? От много години Европейският съюз води политика за енергийна ефективност, като непрекъснато се старае в това отношение нещата да се подобряват т.е. да се пести пилеенето на ток и данните, че за 10 години (2005 - 2015) общо потреблението на ток в ЕС е намаляло с 0,9%, но в България е скочило със 17,7%, подсказват как следваме тази политика. Като добавим и безспорните демографски изследвания, че застаряваме и постоянно намаляваме като брой, си задавам следните въпроси:
- В срок от 20 години с колко ще намалеят домакинствата в България, потребяващи ток?
- Това намаление каква противотежест ще е на чакания икономически растеж т.е. явно на нуждата от повече енергия, за да бъде осъществен този растеж?
Отговори на тези въпроси не бяха дадени от БАН, но от казаното от тях остана сериозното усещане, че се защитава тезата да продължаваме да сме износител, при това голям. Има дори предложени варианти за развитие на пазара в региона с участието на Турция и без нейното участие (Турция е най-големият потребител на ток в региона), но дори без Турция трябвали 1500 мегавата нова мощност до 2030 година. На всичкото отгоре, в резюмето на доклада на БАН (пълният доклад няма да бъде публично оповестен), изрично се казва, че АЕЦ "Белене" няма да е рентабилен проект, ако струва по-скъпо от 10,5 млрд. евро и ако от тези пари поне 70% (а още по-добре 80%) не се падат на привлечен капитал, т.е. на частен инвеститор. Енергийният министър Теменужка Петкова пък каза още вчера (16 ноември) и го повтори и днес (17 ноември), че държавата повече и стотинка няма да даде, след като вече е дала 1,5 млрд. евро (3 млрд. евро). Остава да видим откъде ще дойде такъв мастит стратегически инвеститор, който да вложи толкова милиарди и да очаква печалба. Да не вземе да дойде от Изток инвеститор – след като Турция толкова много ще има нужда от ток, според БАН?! И ако дойде такъв инвеститор, какво ще означава това за България в политически план? А ако дойде от още малко по-източна посока – зам.-директорът на "Росатом" за Източна Европа беше поканен на енергиен форум в България тази седмица, какво ще означава това за България?
Още една подсказка в полза на строеж, директно от резюмето на доклада: "Налице е оборудване за АЕЦ и площадка, в които са вложени над 3 млрд. лв., което поставя на дневен ред въпроса за реализиране на активите на АЕЦ „Белене". В допълнение, извършените дейности за реализация на този проект, като лицензиране на площадката, ОВОС, изготвен проект и разрешение за строителство, го поставят в позицията на изпреварващ с 5 до 8 години проекти в начална фаза в региона".
В крайна сметка, беше явно намекнато, че решението да се строи или да не се строи нова АЕЦ ще бъде взето сравнително бързо. Ще бъде обаче изключително извъртане от страна на Бойко Борисов да продължи проекта, след като той го спря при първото си управление. Няма да е изненадващо обаче. А дали ще е рентабилно – в голяма степен отговорът ще е ясен в момента, в който дойде бъдещият стратегически инвеститор ...
Автор: Ивайло Ачев
