Да направим кошница с необходими продукти, чиято цена да не може да е по-висока от определена ставка за печалба. Тази "гениална" идея роди главата на военния министър Красимир Каракачанов. А продуктите, които трябва да влизат в кошницата на Каракачанов, са хляб, кисело и прясно мляко, сирене, масло, кашкавал, пилешко и свинско месо, яйца, брашно и олио от български производители.
Идеята е толкова малоумна, че трудно може да бъде дори осмята. Но да не се оплаквам от многото материал за обработка.
Да започнем така – а защо не зехтин от български производители? Той не е ли по-полезен, по-здравословен? Защо не бензин и дизел? Те не ни ли трябват, за да идем до магазина за стоките от първа необходимост? И даже сигурно цената на тези стоки ще стане по-ниска при по-евтини горива?
Продължаваме – колко ще е ставката? Процентче? 10, както беше при покойния Александър Божков? Или към 80, както е по сегашните ставки в обществените поръчки? Инфлацията ще я отчита ли г-н военният министър, който чудно защо не си гледа собствения сектор, където даже не може да похарчи бюджета за учения, тъй като не останаха кадри. Ако толкова не знае какво да ги прави тези пари, да ги връща в бюджета – ще отидат за други, по-полезни дейности.
Предложението на Каракачанов не е нищо повече от планова икономика. Докъде я докарахаме с плановата икономика може всеки да прочете в учебниците по история - всичко ново е добре забравено старо, а това на политическия воевода агент Иван даже не е забравено. Но освен популизъм, това предложение показва и друго – че това правителство и това управление нямат намерение и най-вероятно (оставям 0,1% да имат някакъв мозък в главата) не знаят как да започнат и направят качествена стъпка към единственото спасение – повишаване на доходите! Не говоря да вдигнем заплатите на чистачките, секретарките и блюдолизците-чиновници, които не произвеждат никакъв продукт. Говоря за доходите в частния сектор – този, който създава блага и от който държавата взема, за да поддържа ред, с който да се съобразяват всички, така че да не става като в оставена на самотек детска градина – Иванчо е по-як от Гошко и с един юмрук му взема камиончето.
Само че управляващата мафиотска класа в България не иска и да чува за ред. Не може да живее без да притиска тези, които всъщност биха дръпнали страната и целия народ напред. Защото е такава – класа от паразити. Същества, които не умеят да вършат нищо и ги мързи да се научат, тъй като си живеят отлично на чужд гръб. Парадоксът обаче е, че паразитите се нуждаят от гостоприемници. Ако гостоприемниците умрат, паразитите също ще умрат.
Да се създадат условия за реална пазарна икономика, без властови протекции на определени хора и без изнудването на същите тези хора, когато на властта ѝ потрябва нещо или шапката ѝ се е накривила. Има ли истинска пазарна конкуренция, тогава цените ще отидат надолу – защото потребителите ще гледат единствено най-доброто. Ако няма, на пазара остава един играч, най-много ограничен кръг и тогава потребителите са принудени да отидат при тях. И никакви тъпотии като държавно ограничаване на печалбата не действат – защото в крайна сметка една стока струва толкова, колкото са разходите по създаването ѝ. Щом в тези разходи влезе и държавен рекет, тя ще се оскъпява, няма да поевтинява, а това води по пътя на фалита. Толкова е просто и толкова – сложно за нашите пишман-държавници. Или както каза председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер преди време, когато още не го мъчеше толкова ишиаса: "Всички знаем какво трябва да направим, но не знаем как да ни преизберат след като го направим"!
п.п. И между другото няма да е лошо агент Иван, който разбира от всичко, да коментира защо още не почваме преговори с "Газпром" след споразумението между руската компания и ЕК, че руснаците са надписвали газовите сметки за пет европейски държави, включително България, което позволява търсене на компенсации? Защото сега хлябът поскъпва с основен аргумент по-скъпи енергоносители, а токът поскъпва с основен аргумент по-скъп газ и по-скъп петро (руски петрол, "Уралс"). Ну, хорошо?!
Автор: Ивайло Ачев
