В края на март германският министър на околната среда Щефи Лемке сложи край на спора, който държеше страната в напрежение в продължение на много години, с няколко думи: "Рисковете от ядрената енергия в крайна сметка са неконтролируеми и затова отказът от нея прави страната ни по-безопасна и предотвратява по-нататъшни ядрени отпадъци."
Последните атомни електроцентрали в Германия трябваше да бъдат затворени в края на 2022 г. Но войната на Русия срещу Украйна предизвика опасения за извънредна ситуация в енергетиката. Канцлерът Олаф Шолц настояваше за удължаване на периода на експлоатация до средата на април 2023 г. Трите останали в момента ядрени централи трябва да спрат работа на 15 април.
Едва ли има друг казус, който да е разделял германците, колкото ядрената енергетика. Стотици хиляди предимно млади хора излизаха по улиците на Западна Германия през 70-те и 80-те години на ХХ век, за да протестират срещу ядрената енергия. Катастрофата в Чернобил през 1986 година само затвърди опасенията на германците относно ядрената енергия. Въпреки това десетилетия наред управляващите стояха твърдо зад използването на ядрена енергия.
Ядрената енергетика в Европа
Други европейски държави също се отказаха от атомната енергия. Първа беше Швеция, която прекрати използването на ядрени централи малко след аварията в Чернобил. Италия също затвори последните си две атомни електроцентрали. Там решението остана в сила, докато в Швеция отказът от ядрена енергия бе отменен през 1996 година. Днес шестте шведски атомни електроцентрали произвеждат около 30% от необходимата за страната електроенергия.
Други европейски страни като Нидерландия и Полша планират разширение на ядрената си енергетика, а Белгия отложи планираното ѝ поетапно закриване. Франция, която разполага с 57 реактора, винаги е била водещата страна в ядрената енергетика и възнамерява да остане такава. 13 от 27-те страни членки на ЕС желаят да продължат да използват ядрена енергия през следващите години или дори да разширят капацитета си. Много експерти се съмняват дали това ще се случи.
Бившият министър на околната среда от "Зелените" Юрген Тритин прокара през 2002 г. първото решение за постепенно спиране на ядрената енергия в Германия. Следващите правителства го смекчиха, но аварията във Фукушима в Япония през 2011 г. окончателно реши съдбата на атомните електроцентрали в страната. "Това е краят на ядрената енергетика в Германия", заяви тогавашната канцлерка Ангела Меркел.
"Това е важен ден, защото с него се слага край на една история - тази на гражданското използване на ядрената енергия. Но това не е краят на ядрената енергия в Германия. Все още трябва да се справяме с факта, че ще трябва да съхраняваме най-опасните отпадъци в света безопасно в продължение на милион години", казва Юрген Тритин пред ДВ днес.
Според него никой няма желание да инвестира в ядрена енергия в сериозни мащаби, "защото ядрената енергия не е конкурентоспособна", а изграждането на нови централи излиза много скъпо и е свързано с протести.
Какво смятат защитниците на ядрената енергия?
Наистина ли идва краят на ядрената енергетика в Германия? Асоциацията, представляваща интересите на сектора "KernD" заяви за ДВ, че окончателното сбогуване с този вид енергетика не е добра идея с оглед на потиснатата енергийна криза. Според асоциацията трябва да се вземат предвид и политиките в областта на опазването на околната среда, особено с оглед на увеличението на електроенергията, произведена от въглища през изминалата година. "Ако се вземат предвид сигурността на доставките, опазването на околната среда, климата и конкурентоспособността, повече смисъл би имало увеличение на ядрена енергия, отколкото спирането ѝ."
По данни на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в света има 422 ядрени реактора със средна възраст от около 31 години. В неотдавнашен доклад на МААЕ обаче се посочва, че не може да става дума за ядрен ренесанс. От своя страна, Китай, Русия и Индия имат планове да строят нови атомни електроцентрали. Япония, въпреки аварията във Фукушима, също иска да развива ядрената си енергетика.
Източник: Дойче веле
