Каква ирония! В годините, когато комунизмът си имаше собствени държави в Европа, те бяха най-идеологизираните, най-чисти тоталитарни доктрини, за развитието на техните политически квазинауки работеха цели институти. Днес в главите на страдащите от носталгия по комунизма е пълна идеологическа боза. Те крещят за права, но хулят ценностите на демократичния свят. Лекуват се по здравна каса в Западна Европа, кротко приемат милиардите от европейските фондове, но сърцата им туптят нейде далеч из неопределените евразийски простори.
През изминалата седмица парламентът прие на първо четене промените в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Те засягат изучаването на периода 1944-1989 в курса по най-нова история, както и премахването на паметници и символи на тоталитарния режим, престъпен по силата на същия закон на 38-ото Народно събрание от 26 април 2000 г. При гласуването силите в парламента се разделиха по признака, по който ги познаваме - проруски и проевропейски, като първите застанаха в защита на комунизма, а вторите се обявиха за неговото ефективно осъждане 16 години след заклеймяването му от въпросния микрозакон. Той впрочем е в обем само две странички и всеки може да го прочете без чувствителна загуба на време и интелектуално усилие. Тоест условните множества на русофили и русофоби, от една страна, и комунисти и антикомунисти, от друга, се припокриха - русофилите с комунистите, русофобите с антикомунистите.
Надигна се и обществен ропот, като най-активни и възмутени отново бяха добре известните хибридни медии. Да, вероятно не им харесва идеята да се премахнат или поне обозначат всички паметници с петолъчки, със съветски войници с шпагини, мускулести металурзи и не по-малко мускулести селянки, бузести пионерчета, атлетични партизани с развети перчеми и т.н. Но какво против имат да се изучава епохата на социализма в училище? Не се ли гордеят с нея? Не тъгуват ли, не искат ли да се върне? От какво ги е страх? Пък и винаги БСП може да дойде на власт и да препише учебниците от 70-те...
Няма "било каквото било"
Комунистическият период трябва да се изучава по история, поне докато не преодолеем неговото наследство в мисленето и обществените нрави. А това наследство е дълбоко вкоренено и се вижда в някои наши фундаментални убеждения: Първо, държавата е враг, който всячески иска да ни прекара. Затова не трябва да се подчиняваме и трябва да я мамим при всеки удобен случай; Второ, обществената собственост не е наша, следователно можем да я крадем, да я рушим дори само за удоволствие и да пишем "к*р" върху нея; Трето, прокуратурата е репресивен апарат - не адвокат на държавата, а вид политическа полиция; Четвърто, простият е по-добър от учения, глупавият от умния, бедният от богатия. Има и още, тези четири са взети ей така, на първо четене, но ясно илюстрират един наследен начин на мислене, чиито аргументи вече се прилагат инстинктивно от мислещия. Накратко го наричаме "комунистическо наследство в нравите".
Днес животът е увреден от този начин на мислене и от това наследство в нравите, но много неинформирани хора си въобразяват, че е увреден от нещо друго, а именно от ТОВА, което е заменило ОНОВА, като под ОНОВА разбират идиличната носталгия по социализма, умно и целенасочено създадена от професионални пропагандатори и нямаща нищо общо с действителността. Те не разбират, че живеят във финалните акорди на ОНОВА и трябва да се сърдят на него, а не на ТОВА за неудовлетворителния си живот, за зле устроеното общество (макар и обективно десетки пъти по-добро от "онова време") и за лошия морал в него. Не разбират и изразяват себе си, като носят червени анцузи със сърп и чук.
Със същата бунтовна гордост по време на соца, по който те сега въздишат носталгично, се търсеха и купуваха американски дънки на черния пазар, носеха се якета със знамето на ГФР, ставаха блъсканици за американски филми и конспиративни джамборета, където тайно се слушаше "упадъчна" музика, защото соцът беше режим, който забраняваше даже и слушането на музика.
В "Кореком" се пристъпваше като в рай, при все че от днешна гледна точка това беше магазин, пълен с боклуци, по-долнопробен и от фришопа на най-затънтеното гранично КПП.
Днес много хора с червени анцузи са "православни". Добре е да знаят, че комунизмът е най-откровеният опит за създаване на всеобща религия на антихриста (което личи и от символите му). Той е организиран атеизъм и като такъв е абсолютният антипод на християнството. Основа на неговата идеология е философията на диалектическия материализъм, според който материята е вечна, битието определя съзнанието, разумът и чувствата, любовта, моралът - това са единствено "форми на отражение на високоорганизирана материя".
Комунизмът подменя ритуала на християнството, защото "анти-"не значи "срещу", а "вместо". Антихристът идва не за да се опълчи срещу Христос, а да Го замести, да се представи за Него. Вижте сами: Маркс, Енгелс и Ленин - троица: идеята на Маркс се материализира чрез Енгелс, а Ленин я одухотворява в революцията; Сталин, Димитров и тям подобни - пророци; световните революционери и героите на социалистическия труд - светии; загиналите ремсисти и малките ястребинчета - мъченици; Партията - църква; Политбюро - синод; леглото на патрона (в казармата имаше такова - на подиум, с червени чаршафи, патронът се споменаваше на вечерна проверка) - олтар; паметта на народа и признателните поколения - безсмъртие; враговете на народа, буржоазните останки и децата на "монархофашистите" - вещици; троцкисти, маоисти, опортюнисти, леви и десни ревизионисти - еретици.
Стройно развита система от ритуали, вечни огньове, зари проверки, знаци с ръце, пионери, комсомолци и чавдарчета, принудени да носят унизителния син цвят, преди да станат достойни за мечтания червен.
Комунизмът подменя съборността на църквата с колективизма на мравуняка. Това е неговото най-голямо извращение, при което личността се принася жертва върху олтара на мъглявия общ (класов) интерес. Крайният индивидуализъм (егоизъм, солипсизъм, егоцентризъм) и колективизмът са двете страни на едно и също зло - отпадането от Бога, изгонването на Бога, заместването на Бога с нещо друго. Затова комунизмът превърна хиляди свещеници в истински мъченици, подложи Църквата на гонения, постави я под контрола на репресивните си апарати. На Великден милиционери стояха пред църквите и не пускаха учениците. В същото време държавната телевизия излъчваше иначе недопустими от цензурата американски филми, само и само "трудещите се" да предпочетат да останат вкъщи и да ги гледат, вместо да отидат на църква - очевидно за режима християнството е било още по-опасно дори и от "упадъчното западно влияние".
Не можеш да се биеш в гърдите, че си православен, и в същото време да тъгуваш за комунизма. Не можеш да се биеш в гърдите, че си евразиец, и в същото време върху същите тези гърди да татуираш образите на Ботев и Левски, и двамата ярки проводници на "модерно западно политическо влияние" - първият вдъхновен от идеите на Фурие, а вторият - последовател (не само в идеен, но и в организационен план) на Мандзини и Гарибалди.
Добре - ще кажат. Разбрахме, че е добре да се изучава в училище епохата на комунизма.
Но махането на паметниците и забраната на комунистическите символи? Това не е ли същото като забраната да се слуша западна музика? Не, не е по две причини:
Първо. Тъй нареченото западно влияние, представляващо нищо повече от масовата култура на демократичния капиталистически свят (която не е нищо особено, но чрез преследването беше превърната в култ), не е пропаганда. "Западното влияние" не цели да внуши нищо освен разкрепостеност и либерализъм. То не насажда омраза към никого и не вменява вина у никого. Него никой не го налага насила, за разлика от комунистическата пропаганда. Напротив, "социалистическият човек", представителят на "най-прогресивната класа", "гробокопачът на капитализма" драпаше за него въпреки забраните и преследванията. Тираджията беше аристократ, защото внасяше тайно западни цигари, дъвки и уиски.
Второ. Днес поколението е друго и тогавашните символи действат в различен контекст. Защо се гледа с лошо око на свастиките, зиг-руните и тотенкопф, след като и онзи режим вече го няма? Днес символите на комунизма са иконична част от една идеология, която не се познава, и затова могат да действат неправилно и вредно.
За тези от нас, които познават живота в условията на комунистически тоталитаризъм, неговите паметници са това, което са - очевидна лъжа, смешен и изкуствен патос, идейна и нравствена карикатура, която няма абсолютно нищо общо с действителността. Те не са свидетелство на времето, а на малодушието и страха на престъпни умове. Обаче за по-младите, онези, които нямат лични спомени от онези времена, не е така.
Те са като прехласнати туристи в Египет, които гледат пирамидите с възхищение, без да ги приемат като монументални свидетелства на възхвала към експлоататорския режим на фараонския абсолютизъм - паметници, за чието построяване са били "жестоко експлоатирани" работници и селяни, представители на "най-прогресивната" древна класа.
За да бъдат паметниците наистина паметници, а не каменни и бронзови лозунги, трябва да умеем да ги четем. Трябва да знаем откъде идват, кой ги е правил и защо ги е правил. Нека знаем истината за тях, нека децата изучават своята история между 1944 и 1989, защото "ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни." (Иоан 8:32). Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Иван Стамболов - Сула,
Сега
