Все още никой не е опровергал твърдението, че политиката е надстройка на икономиката и че партиите работят за онези, които реално управляват. Най-видимата линия за обединение и разделение между българските политически субекти не е нито идеологията - лява, дясна, консервативна или либерална, нито волята на гласоподавателите. Нещото, което най-силно събира под една коалиционна шапка иначе различни по позиции партии, е лобирането. И тъй като България е на кръстопът, възможности за лобиране - бол.
На първо място са енергийните, а сред енергийните най-важна е Тръбата. Газопреносните системи гарантирали, че няма войни там, откъдето минават - това го рецитират вече трета реколта политици. Но дълго лелеяният руски проект "Южен поток", който предвиждаше пренос на газ през България, спря, по-късно потокът стана "Турски", а премиерът Борисов държи да го наричаме "Балкански". И колкото и да се представя този проект откъм икономическата му страна, той е преди всичко геополитически. Работещите по "Турски поток" фирми са руски и белоруски - очевидно подизпълнители на саудитците, които са официалните строители.
Но да видим как са разположени основните играчи по отношение на Тръбата. Те образуват интересни динамични мнозинства по различни геостратегически и евроикономически проекти, но по отношение на газопреносните проекти са просто венчани завинаги - и с Тръбата, и помежду си.
Тази коалиция, без значение кой ще е мандатоносител, отсега можем да наречем "Газ, мас и оцет" - вълшебната смес за убиване на въшки. Която обаче в българските политически условия може и да убива дребните формации, но пък извайва шкембетата на корумпетата. Газта обединява всички, за които "кат'Русия няма втора". Мас - знаем чия филия е била и продължава да е намазана. Оцет - добре ферментиралите патриоти барабар с Марешки.
ГЕРБ, макар и без много фанфари, подкрепя "Турски поток". Главният аргумент е - много нови работни места, големи икономически ползи за България - все неща, които опонентите оборват.
БСП е от същата страна по тази линия - що е руско, все е добро, без значение какво ще ни струва.
ДПС тихо и кротко си се подрежда покрай Тръбата още от времето преди Орешарски. Все пак ТЕЦ-ът на Доган ще минава на газ и не е без значение да имаме локална полза от глобалните неща, нали?!
Цветан Цветанов, доскорошна дясна ръка на Борисов, се обяви категорично против "Турски поток" и това се случи преди дори да бъде внесена регистрацията на партията му. Отсега е ясно, че американската позиция ще бъде и Цветанова. Той е сред защитниците на интерконекторната връзка с Гърция. Впрочем, за нея и Борисов не възразява.
Против е и "Демократична България", която последователно критикува "Турски поток" и АЕЦ "Белене" - Христо Иванов ги нарече "корупционни тлъстинки". АБВ пък е последователно и твърдо "за" тях.
Интересна позиция до неотдавна имаше Валери Симеонов, бивш вицепремиер и коалиционен партньор на Борисов. През 2018 година той беше категорично против "Турски поток". Оприличи го на "безумните" според него "Бургас - Александруполис", АЕЦ "Белене" и Южен поток. Днес гласът му не се чува. Ако стане част от следваща коалиция, ще разберем как е еволюирал.
"Атака" и отявлено, и ревностно брани "Турски поток", което съвсем занули бройката на преданите атакисти. "Воля" пък няма против да подкрепи и това нещо, ако я помолят.
По разделителната линия АЕЦ "Белене" нещата са също съвсем ясни: Борисов, БСП, ДПС и патриотите го подкрепят. Цветанов и "Демократична България" са против. Демократите са против атомната енергия по принцип. Цветанов определи проекта като заплаха за енергийната сигурност на България. Той е и против газовия хъб "Балкан" - пак заради руския газ.
Излиза, че дори без навлизането на нови играчи разделителните линии са ясни и поне по отношение на Тръбата с голяма точност може да се предвиди кой с кого ще играе. Цветанов и демократите могат да бъдат заедно в опозиция, докато БСП и ДПС, без значение дали са формално във властта или са също толкова формална опозиция, ще крепят Борисов в реализацията на изгодни главно за Русия проекти. Като добавим патриотите и "Воля", картината не се променя ни най-малко.
Като прибавим обаче новите играчи, може и да се получи по-различна картина. Но тя няма да натежи на везните против Русия, даже обратното. Нито евентуална партия на Румен Радев, нито вече създадената на Слави Трифонов (да кажем за нея с малко повече съмнение) биха застанали против Тръбата. Тя, разбира се, е само един от факторите за правене на коалиции. Но, за добро или за зло - незаобиколим.
Автор: Евелина Гечева
