Държавата се закле да осигури информиран избор. Няма такъв, няма и да има
На 27 януари ще се проведе национален референдум. Той ще е първият за следдесетоноемврийска България, с висока историческа стойност. Също за народопсихологията и гражданската ни култура. "За нищо не ни питат политиците. Поне веднъж да бяха потърсили мнението на хората", недоволства 23 години народът. Днешните управляващи решиха да го попитат да развива ли страната ядрена енергетика чрез строеж на нова централа. БСП искаше конкретен въпрос за "Белене", ГЕРБ не разреши.
Референдумът е инструмент на демокрацията. Колкото повече, толкова по-пряка е тя. Но суверенът не просто трябва да хване съответната бюлетина, а да има информация по въпроса.
Да е достатъчно знаещ,
разсъдил всички "за" и "против". Добрият път към знанието е индивидуален, но щом държавата е решила да прави допитване, е длъжна да осигури информация и представяне на различни гледни точки. Във възможно най-голям обем.
Законът казва кога да стане това - 30 дни преди гласуването, като се осигури и ден за размисъл. Информационната кампания ще стартира малко след Коледа. Законът няма как да увеличи продължителността й, а и да го бе направил, тя не може да е вечна.
И тъй, след като на 24 октомври парламентът определи окончателно въпроса, а на 31 октомври президентът насрочи допитването, ние вървим към историческия референдум. Остават по-малко от два месеца. Идват празници, след това делничните зимни проблеми, съпътствани от неминуемите съдебни скандали, раздадените новогодишни чиновнически бонуси, терзанията по вероятните пенсионерски...
Междувременно и референдум
Та, да се върнем на въпроса - ще бъде ли предоставена информация на обществото, ще бъде ли подпомогнат информирания избор?
Тази нива не е съвсем запустяла. Партиите орат. БСП здраво агитира да се гласува "за", десните - "против". Но трябва да има и непартизирана дискусия. И точно тук бе ролята на държавата да зададе нейните рамки, условия, да я насърчи. Доста повече от официалния 30-дневен срок. Как? Чрез кръгли маси, симпозиуми, дебати, чрез някаква силна трибуна, осигуряваща плурализъм. Кой? Можеше да ги направят правителството, парламентът, най-вече президентът, като надпартийна по конституция институция.
Отказът от подобни действия не поразява само информирания избор. Той
уличава в лъжа
управляващи политици. Демокрацията е нелепа без знание, затова и Росен Плевнелиев заяви на 12 октомври: "Най-важното, което ме интересува, е референдумът да мине добре, да бъдем коректни към хората, да им дадем възможност да получат пълната информация, да вземат съзнателен избор". Две седмици по-късно обеща: "Президентската институция е гарант за информирания избор". А на 29 октомври се притесни: "Хората не са получили още максималната информация".
Делян Добрев също се оказа загрижен за знанията на суверена. "За"Белене" е нужен информиран избор", заяви той. Премиерът, от своя страна, се зае генерално да подобри народовластието. Препоръча електронно допитване. "Това е една пряка демокрация", възтържествува Борисов.
На думи управляващите се оказаха много грижовни за демокрацията и "максималната информация", а в действителност нищо не предприеха. След 31 октомври в българското общество на практика не се говори за ядрена енергетика. То влезе в злободневните си проблеми, което бе предвидимо. И точно тук бе нужна енергия, идея, инициатива, с която държавните мъже да поддържат темата като първостепенна, най-актуална. Трябваше да дебатират стотиците икономически подробности (някои са известни само на правителството) конкретно за "Белене", както и принципно за ядрената енергетика. Плюс многото и важни неикономически. Не стана. Всичките им приказки, както много пъти преди,
се оказаха вакханалия,
с която се мъчат процедурно да придвижат някакво решение, в случая референдума. Сториха го и лъсна (без)грижата им за същината на проблема - информираността на гражданите.
Тук трябва да направя едно уточнение. Смятам референдума за вреден, неподходящ с темата. Мисля, че не 30, а 3000 дни не са достатъчни за формиране на правилно мнение дали България трябва да развива ядрена енергетика чрез нова централа. Нещо повече - смятам "правилното" мнение за несъществуващо. Някои неща не могат да бъдат по ума на хората, те не са в състояние да ги предвидят, не могат да ги контролират. Ядрената енергия е енергията на бъдещето, но поговорете си с японците за бъдещето, питайте ги за "Фукушима". Затова мисля, че решението за нова централа трябваше да се вземе не от абстрактен субект (народа), а от хора с имена. За да носят отговорност. От хора, които са поискали да управляват обществото и са претендирали предизборно, че могат да носят отговорност. След като обаче народът пожела допитване (макар и с по-друг въпрос), държавата следваше не само да се съобрази с волята му, но и
да положи всички усилия
за повишаване на информираността. Всички! Да прави опити, да не се щади. Все пак говорим за първия национален референдум в най-новата история, нали?
В разногласния партиен хор се чува и едно сопрано - на Меглена Кунева. Тя призовава за бойкот на 27 януари. Струва ми се, че тази позиция не може да бъде подмината. Защото не е честна. Първо, защото тя не е апел към повишаване на знание, информираност, а точно обратното - "стойте си вкъщи, не се вълнувайте". Второ, защото не е почтено политик, който разчита на народния вот, да призовава хората да не гласуват. "Правителството ни дава да подпишем празен лист", казват "България на гражданите". Вярно е. Но "празният лист" е договор, появил се не от небитието, а измислен от политиците. Включително и Кунева. Не е честно политици да призовават за бойкот.
И така, референдумът идва. Най-вероятно няма да събере нужното участие и ще се провали. Ако не се провали, и повече от 50% са "за", това не значи непременно строеж на нова централа. Може и десет да искаме, но при липса на инвеститори, пари, ред други условия няма да ги има. Ако пък народът е целокупно "против", то новата централа пропада, но не и ядрената енергетика в България. Имаме си стари реактори. Сроковете за запазването им могат да се предоговарят и България ще положи такива усилия.
Вие преценете какъв точно въпрос ще реши този, наистина оказал се важен референдум. Кой ще спечели и кой ще пострада.
Сега
