Липсата на адекватна комуникация с администрацията и сериозни проблеми с онлайн средата не са нещо непознато и за висши учебни заведения в България. Това става все по-сериозен проблем в XXI век, когато новите поколения, влизащи в университет, вече са родени в свят на дигитализация и дигиталното все по-често се превръща във втора природа за тях, но са принудени да се сблъскват с "традиционно аналоговото".
Въпреки всичко през последната година, в която живеем в пандемична обстановка, на всички ни се наложи да адаптираме начина си на живот към промените, но успяха ли българските висшите учебни заведения да адаптират методите си на обучение и администрацията си към тези промени? За тази адаптация има добри примери, но има и потресаващи на които ние като студенти сме преки потърпевши.
Нов български университет отново показва завидна дигитализация на методите си на преподаване - с добре развитата платформа Moodle , която те използват много от преди COVID-19 да засегне всички сфери на живота ни. На преподавателите и на администрацията не им бе нужно много време за да преминат изцяло към нея без да има нужда от наваксване на пропуснат материал. Същевременно студентите там лесно и бързо може да комуникират с канцелариите по факултети и да получат нужната им информация.
За жалост не всички ВУЗ-ове могат да се похвалят с такъв пример. Университетите бяха принудени на скоростни стъпки за адаптация, но много от тях вместо да бъдат в крак с дигиталната ера и бъдещето, те направиха крачка назад към аналогови форми на комуникация тип 80-те години на XX век. Пандемията изведе на показ закостенялата ни образователна система и показа нуждата от образователна реформа.
В Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) студенти споделят своето възмущение от това, колко бавно се е случило цялото преминаване към онлайн обучение. Обучаващи се младежи казват, че самите преподаватели са дигитално изостанали и това е оказало пагубен ефект върху всичко това.
Относно Университета по национално и световно стопанство (УНСС) студенти изразяват недоволство относно дългите опашки, на които трябва да чакат за да им бъде издадена студентска книжка.
Сходен проблем се открива и в УАСГ, където при действаща забрана за струпване на хора се е изисквало от студенти да чакат часове на опашки, за да получат печат за заверка. По случая дори е работило столичното РЗИ, което обаче "не открило нарушаване на противоепидемичните мерки"
Служители на администрацията на най-големия строителен университет в България споделят, че все още нямат служебни телефони, където да отговарят на запитвания от студенти. Налична била само вътрешна мрежа за комуникация, но тя по никакъв начин не помага на студента. За всеки един въпрос обучаващите се трябва лично да посетят университета. За проблема алармират самите служители на университета, които е належащ от години.
Горепосочените проблеми повдигат въпроса до каква степен нивото дититалното образование ще покрие изискванията за качествено такова, щом има ръководства на университети, които още не могат дори да организират и улеснят административната работа?
Автор: Радослав Свирецов
