ГЕРБ можеше да приключи по два начина и им се падна по-лошият. Първата възможност бе моментална и рязка - както стана с НДСВ. Втората обаче е тази на дългата агония. Именно тя предстои.
Предстои, защото ГЕРБ е в капан, подходящ за хорър. Да, правителството на "Има такъв народ" няма да получи мнозинство и ще може да пада винаги през следващите 4 години, от всеки вот на недоверие. Ако в момента изглежда, че БСП, при определени условия, ще го подкрепят, както най-вероятно ще направят, няма гаранция, че това ще продължи дълго. И ако в друг времеви отрязък това би било златен шанс за ГЕРБ и Борисов, който обича да казва, че е "готов да бъде опозиция", сега обаче не е сигурно дали кабинетът на малцинството не е по-приемливият вариант. Понеже при падането на правителството предстои нов служебен кабинет, назначен от президента Радев, което в ГЕРБ вече се изживява като кошмар.
Можем да си представим следната ситуация: новото правителство продължава офанзивата срещу предишните управляващи. Ревизионни комисии отново. Постепенно обаче около него се натрупват скандали, то пада при вот на недоверие и започнатото като офанзива се оказва нежна прелюдия към новия служебен кабинет на Радев. В шаха това е ситуацията, в която опонентът е вече с две царици, докато ти си останал без фигури. И тя, знае се, не продължава дълго.
Изолацията, в която Борисов е изпаднал, е такава, че има един-единствен пазач на входа и той е добре познат: главният прокурор. А такъв развой на събитията едва ли е бил прогнозиран навремето, когато "разделението на властите" се оказа дясно-екстремистка идея. Какво става със сливането на властите, когато Борисов е всъщност опозиция, а Гешев на върха на прокуратурата? И когато всяко "нахлуване" на прокуратурата е предварително обречено от нахлуване на протести срещу нея?
Все още се намират немалко ценители на "политическия гений" на Борисов, които обичат да повтарят "да не го отписваме". Бившият премиер обаче е все по-далеч от собствените си умения - това е човек, който в деня на изборите заяви, че те се правят по "венецуелски", че опонентите му са "комунистите, които са хвърляли хора на прасетата в лагерите", че е "единственият останал демократ" и много други изказвания, директно на сюрреалистичния ръб, който все по-уверено ще пристъпва. Това издава много повече паника, отколкото план. Може би защото планът, точно както срещу двете царици в шаха, е просто невъзможен.
Автор: Райко Байчев
