Wie Bulgariens Medien mit der Regierung klüngeln
Von Stefanie Bolzen
„Wirklich unabhängig seien in Bulgarien nur vereinzelte Blogger.”
Това е оригиналното заглавие и изречението от статията на Стефани Болцен от авторитетния германски вестник „Ди Велт”, която може да послужи като повод за „кратък преглед на печата” в България от гледна точка на реакцията и на липсата на такава в зависимост от някакви „специфични интереси” в публикуването на произнесената в чужбина истина.
Във верния превод на „Дойче веле” се казва:
„в България истински независими са само шепа блогъри.” Автор: Ди Велт/Дойче веле”.
Вярно, с позоваване на „Дойче веле” или не, думите на шефа на „Репортери без граница” Оливие Базил се появяват в някои сайтове. Например:
„Според Базил в България истински независими са само шепа блогъри. /БГНЕС”
Така е също в Actualno.com, Dir.bg, Vesti , Дневник, а в Mediapool абзацът просто го няма, както я няма и самата статия в откровените пропагандни рупори на властта ( да не ги изреждам, че списъкът е дълъг и винаги непълен заради навалицата от желаещи да се вредят в него).
Но ето как са решили да финтират истината в техния превод двата вестника, които обслужват корпоративния интерес на издателя си в битката му с конкуренцията (защото „Ди Велт” публикува истината за медийната империя на Корпоративна търговска банка, вкопчена във война с издателите на „Труд” и „24 часа”).
„Труд”
„В България истински свободни били само някои блогъри”
„24 часа”
„В България истински свободни били само някои блогъри.“
Както виждате, няма разлика. Манипулацията със заместването на „са” с „били” е под индиго в двата уж различни вестника. И какво им пречат блогърите, че държат да изкривят „похвалата” по техен адрес? Те си знаят. Не това е обаче темата ми (с продължение от предишната ми публикация по въпроса).
„Дреболията” с неразборията е само привидно незначителна. Тя е всъщност емблематична, защото е типична за състоянието на българските медии, сочени все по-категорично с пръст и от чуждите наблюдатели като манипулативни, губещи доверието на аудиторията си. Именно такива „сламки” се натрупаха през годините толкова много, че се превърнаха в купа сено, прекършила гърба на доверието в медийната камила, която вместо да превежда пътниците към оазиса на истината ги извозва все повече в пустинята на егоистичния интерес на издателите си. С такива „хитрини” на дребно в българските медии си мислят, че изпълняват неизбежната си роля на охранители на интереса на онзи, който им плаща. Но това рано или късно се плаща скъпо с отлив на доверие от самите тях. Защото собствениците се сменят, а имената под дописките общо взето си остават същите.
Същият, много по-драстичен дори, е случаят с телевизиите.
След като пося вятър и пожъна буря с агресивното си поведение на екрана спрямо гост в нейното студио, една водеща в Би Ти Ви сега се оправдава, че всъщност защитавала своята телевизия. Ама тя не беше ли на един Гергов и на едни чужденци, вложили в нея милиони? Работа ли е на един журналист да се изявява като пиар (лош, при това)?
Недостижими обаче в абсурдността са шампионите в тази дисциплина от правителствения канал ТВ 7, замаскиран като частна медия. Там тече уни(кална) река от абсурди.
Пускам си тази сутрин Си Ен Ен и какво да видя: дишат пушилката, която вдигна ТВ 7 в, около, за и след Сирия.
Американската телевизия, която явно няма квалификацията на ТВ 7 и пратеничката, гостувала на сирийските власти една седмица, съвсем категорично посочи като виновник за обстрела на сирийски град Хомс правителствената артилерия. Нищо подобно не научихме от кореспонденциите на ТВ 7 от мястото на събитието, където репортерката е била любезно заведена от сирийските си домакини. Тя въртеше и сучеше за боеве, обстрели и зверства срещу цивилни, илюстрирани с разкази на потърпевши, но от намеците излизаше само, че някой много лош напада светския режим на Башар Асад, а не обратното.
Тези американски „нещастници” (взимам на заем думата, която беше използвана от Бареков по мой адрес заради мои критични статии) не само си позволиха да забележат вината на правителствените войски, но имаха дързостта да го направят без да са били на мястото на събитието. В същия репортаж си признаха, че не са били в Хомс. Оплакаха се, че за пореден път им е отказана сирийска виза. Така им се пада, щом говорят за правителствен обстрел. Нищо такова на твърди ТВ 7 и ето, посрещнати бяха в Дамаск с отворени обятия. И дори се похвалиха, че са били единствените, заведени до Хомс. Каква чест за честните български приятели, нали!
За чест на обезчестяващите професията другарки и другари от ТВ 7 трябва да се каже, че те не се отметнаха от любовното си отношение към кървавата сирийска диктатура дори и след приключването на героичната им мисия (белязана с три профучали наблизо куршума, според оператора Куманов). На летището в София героичната репортерка (така я нарече Бареков) троснато обясни пред камерата на посрещачите си ставащото в Сирия простичко, с помощта на ясното послание на самия Башар Асад, който ляга и става с това оправдание пред света: в Сирия срещу режима воюва „тежковъоръжената Ал Кайда”. И точка. Няма разделение сред народа, няма репресии, предизвикали бунтовете, няма дезертирали войници и всякакви фракции - има война на (основателно) мразената на Запад Ал Кайда. При това не каква да е, а „тежко въоръжена”. Интересно, как ли трябва да се квалифицират тогава като въоръжение артилерията, танковете и хеликоптерите на правителството, обстрелващи „леко” жилищни квартали?
Не знам какво още трябва да се случи в България, за да стане ясно, че разиграването на медийната карта за целите на корпорации, на властта и на откровени мошеници в крайна сметка закопава в калта лицето на страната ни в нейните напъни да бъде уважаван член на една цивилизована група държави. Явно това няма значение за онези тук, от които зависи да вземат мерки. Ето защо, най-вероятно, колкото и да е срамно, необходимостта от такива мерки явно ще бъде посочена от чужбина и на институционално ниво. Унизително е, но предупреждението на германския „Ди Велт” в това отношение звучи достоверно, колкото и местните хитреци на дребно да се опитват да го преиначат или пропуснат покрай очите на читателите и ушите на зрителите.
