Една освирепяла тълпа вилнее от два дни в източногерманския град Кемниц. Тези хора и техните структури са добре организирани и свръхопасни, но полицията и политиката в Германия от години си затварят очите. Защо?
Когато над Кемниц падна нощта, за мнозина журналисти новинарството приключи. Ситуацията и без това беше прекалено объркана - и много опасна. Навред из града бродеха десни екстремисти, готови да вършат насилия. А напрежението периодически нарастваше - отново и отново. На един репортер му разбиха носа, няколко души са изправиха пред камерите с ръце, изпънати в хитлеристки поздрав (което в Германия е забранено), а един от тях се нахвърли върху журналистите. Стотици неонацисти, хулигани и настървени граждани бяха излезли на улицата, за да излеят агресията си и да направят малко „екшън". Полицията не смогваше да озапти развилнялата се тълпа, остро ѝ липсваше персонал. Вчера не беше хубав ден за отвореното общество.
Как се стигна дотук? Причината се крие в един парадоксален и същевременно силно потискащ факт: в Германия, страната на хитлеристките престъпления, и до днес крайнодесните насилия и заплахата, която създават десните екстремисти, се оценяват неправилно, омаловажават се и дори се приемат. Ескалацията в Кемниц го доказва за пореден път. Още повече, че тя изобщо не беше резултат от някакъв спонтанен изблик.
Кръстили са се NS-Boys
Вече от години неонацистите в Кемниц се организират около местния футболен клуб. Кръстили са се NS-Boys (NS = националсоциалистически), което казва всичко за нагласите им. В някои квартали крайнодесните групировки се опитват да вземат цялата власт на улицата. Действат с увереността на една субкултура, която е разпростряла мрежата си из цяла Германия и непрекъснато обменя опит. Групичките са малки, но добре обучени и много ефективни. Ето защо успяха толкова бързо да се мобилизират за уличния си марш на 27 август.
Полицията знаеше за тази мобилизация, а и за структурите зад нея. И въпреки това не предвиди повече служители на улицата, които да се погрижат за реда и сигурността. Политиците и службите за сигурност просто не гледат достатъчно сериозно на тази заплаха. Защо ли? Ами защото самите политици и полицейските служители не са на мушката на десните насилници. И съответно не изпитват съчувствие към жертвите.
Тук е мястото да са разсее една опасна заблуда. Омразата на тези хора на улицата не е насочена само към бежанската политика или срещу Ангела Меркел. Тя е насочена срещу демокрацията в Германия. Защото разярената тълпа се обявява общо-взето срещу целия текст на германската Конституция: срещу закрилата на човешкото достойнство, срещу равенството на гражданите, срещу забраната хора да бъдат дискриминирани заради религията, произхода или пола си. Тази нова крайна десница вече от десетилетия напада хора с различни политически възгледи или с различен цвят на кожата, а през последните години все по-активно и мюсюлманите. Тези хора не крият, че са последователи на Адолф Хитлер, изпъват ръка в хитлеристки поздрав, честват престъпленията на Вермахта през Втората световна война и нападат противниците си навсякъде, където им се отвори такава възможност. Накратко: стремят се да изведат терора на улицата.
Голямата опасност
Огромната опасност обаче е друга. През последните години нацистки маршове като този в Кемниц все по-често се смесват с протестите на разочарованите и социално онеправданите. Тези хора в мнозинството си не са привърженици на националсоциализма, но пребивават в опасна близост до расистките и антидемократични възгледи. А това е много тревожно. Защото германската история ни учи, че агресивната тълпа може да стигне много далеч, ако успее да увлече фрустрираните и разгневени обществени прослойки. Германската политика трябва добре да помни това предупреждение.
Автор: Ханс Пфайфер, Дойче Веле
