Тази година на литературната сцена в България се случи нещо с безпрецедентни от много години мащаби. От началото на годината досега една книга безапелационно държи първенството по продажби у нас, но всъщност официална информация за този феномен почти няма.
"Стопанката на Господ" на Розмари де Мео пише история не само заради постигнатия огромен за българския тираж пазар, но и заради факта, че авторката издава и разпространява книгата си абсолютно сама.
В днешните мащаби на българската литература една книга се смята за добра, ако успее да мине тираж от около 2000 бройки.
През 2015 г. медиите гръмнаха с фурора, направен от първата книга на Емил Конрад. Той разби всички рекорди за български автор и издадена книга у нас въобще в последното десетилетие. Постоянно се съобщаваха изключителните му резултати - колко книги е продал в първите часове, в първата седмица, в първия месец. Това беше и първата книга от страшно много време, заради която се извиха опашки пред книжарниците. Да, аудиторията е предимно от тийнейджъри, но фактите са си факти.
С този феноменален успех книгата на Емил Конрад стана абсолютен лидер по продажби за 2015 г. За тези изключителни 12 месеца от нея бяха продадени фантастичните за мащабите у нас 50 000 бройки.
"Стопанката на Господ", за по-малко от 7 месеца след излизането си, е продадена 40 000 пъти. Предстои 10-ото ѝ издание. Което означава, че книгата на Розмари де Мео задминава по темпове на продажби тази на Емил Конрад. И това, при положение, че текстът на популярния влогър имаше много широка реклама, изключително сериозно медийно отразяване и абсолютната подкрепа на книгоразпространителската мрежа в цялата страна.
"Стопанката на Господ" нито се рекламира шумно, нито се отразява шумно, нито ще я намерите по книжарниците. Розмари де Мео реши да я изтегли от мрежата, несъгласна със системата в сектора, в която авторите на практика са тези, които печелят най-малко от труда си.
В последно време обаче се появяват гласове на хора, определящи се като експерти, които омаловажават не само успеха на книгата, не само труда на авторката, но и отклика на читателите ѝ - на българския народ. Хора, на които не им стана много приятно, че една творба може да е успешна и без тяхната посредническа помощ.
"Стопанката на Господ" е "сказание и требник на българската народна вяра". В него се говори за старата вяра, за старото народно знание, за старата магия. За връзката с корена. Да, по-голямата част от читателите на книгата са жени, защото наричането, обредите, хлябът, винаги са били територия предимно на жените. В книгата обаче има нещо, което стигна до сърцето на българския народ, на който отдавна не му бяха говорили по този начин.
Без значение дали някой би се съгласил, разбрал или приел всичко в текста, безспорен факт е, че за да има книгата подобен успех, душата на българина отдавна е била жадна за знанието, което ѝ предложи Розмари де Мео. И омаловажаването на тази връзка, на това припознаване, на това търсене и намиране, е обида към собствения ти народ.
Тук не става въпрос за свободата на изразяване и критична мисъл. Не става въпрос и за защита. "Стопанката на Господ" няма нужда от защита, тъй като безпрецедентният успех, който постига, е достатъчно красноречив.
Става въпрос за неща, които не всеки разбира. Неща по-големи от нас, по-дълбоки, по-лични. И ако някой не ги разбира, е добре да не тръгва в сляпа атака, а да прояви уважение. Българският народ пази мъдрост, с която сме забравили да се свързваме. Тя ни е извеждала на светло винаги, може да ни изведе и сега, стига да не я задушаваме с малодушие и цинизъм. Защото когато цял един народ е припознал нещо, значи то е наистина важно.
Автор: Десислава Любомирова
