Броженията около 3 март все още оттекват и има защо. Отдавна празникът не се беше насищал с толкова противоречиви емоции, изказвания и реакции. Основните "виновници" сред политическите фигури бяха коментирани предоволно, но покрай тях като че ли се промъкна иначе показателното поведение на уникалния по своята безполезност придатък на българската демокрация - фигурата на вицепрезидента.
Не, не става въпрос за веселбата, че Йотова и първата дама се бяха облекли като дантелени пердета. Това са бели кахъри.
Проблемът е, че на Йотова, която е единственият вицепрезидент в Европа и един от сравнително малкото в света, която по принцип няма особени функции, единствено екип и бюджет, ѝ бяха измислили една работа - портиерска, и тя успя да се провали и в нея.
На всички е ясно, че посещението на руския патриарх Кирил в България за 3 март има огромен политически подтекст. Не би трябвало да е така, но както всичко, свързано с Русия, е. Йотова беше пратена просто да го посрещне като представител на държавата. Какво обаче направи тя? Хвърли се в краката му да му се кланя и му целуна ръка в поза партер по толкова унизителен и безпрецедентен начин, че времето трудно ще изтрие спомена за това срамно раболепие.
За справка, Йотова никога не е коленичила пред българския патриарх. При встъпването си в длъжност тя дори не му целуна ръка. Отново за справка, сравнително скоро у нас на посещение беше вселенският патриарх Вартоломей, който по всички църковни канони е "пръв сред равни" - духовен глава на цялото православие. И нито един представител на държавата не си и помисли да прави плонжове пред него, да му се хвърля в краката и да му се кланя. Защото църквата е сериозна институция и заслужава своето уважение, но държавата от векове е отделена от нея и стои по-високо. И позата партер не ѝ отива, особено ако става въпрос за един обикновен глава на поместна църква, който обаче за оцветените в червено държавни институции явно изглежда като пръв божий наместник или по-скоро като пръв политически наместник на идеологическото лоно на изток.
Йотова, в лично качество, може, ако желае, да се влачи и по корем пред руските пратеници в България. Тя обаче, за съжаление, въпреки ненужната си функция, е представител на държавата и това я натоварва с някои отговорности. Хубаво е дантеленият ни вицепрезидент да си спомни, че не е на партийно събрание, а представлява президентската институция, която не може да се кланя ексклузивно пред определени чужди църкви и делегации, чиито политически амбиции отдавна не са тайна за никого.
Позата партер е стар навик на БСП, а старите навици умират трудно. Ако обаче Йотова не иска да остане във вялата вицепрезидентска история на страната с раболепието и идеологическото си унижение, е време да си припомни къде се намира, защо е избрана и защо ѝ се плаща.
Автор: Десислава Любомирова
