240 лева заплата. Липса на указания за безопасна работа. Старо оборудване. Седем акта за нарушения, включително неправилно съхранение. Това накратко е резюмето на вече печално известния завод „Миджур”.
Вие бихте ли работили при такива условия? Оказва се, че в България много хора работят така. Знаем, че може да стане изключително голяма поразия, но работим, „защото няма друг изход”. До поредната трагедия, поредната шумотевица „за три дни”, поредния куп предложения и накрая – едно голямо нищо.
Днес, след като е почти сигурно, че не е останал жив човек в „Миджур”, е време да зададем въпроси. Но не въпроси как се разглобяват мини, а доста по-важни. Например – след като служба КОС е установила толкова нарушения в завода, защо не се е пристъпило към затваряне? Кой е отговорен и какъв е законът? Има ли познати игрички „по нашенски” – сгафил си, ама ще те пуснем, ако бутнеш? Седем пъти да си играеш с бомби е повече от престъпно. Защото като се случи и една грешка, загиват хора.
Малко информация и за собственика на завода - Валери Митков. Не е случен човек - бил е съдружник с Христо Ковачки в мини "Чупрене". През миналата година става Велик майстор на българската масонска ложа. Митков участва в управлението на "Сдружение на Взривните инженери в България", както и в управлението на акционерното дружество "Първа частна ловна дружинка", Видекс АД, чрез която държи завод "Миджур", "Винарна Лопуша", "Миджур Ризорт", "Дом Яворов".
Само преди два дни излезе новината, че сме най-предпочитаното място за аутсорсинг в Европа. Защо ли – защото в цехове като „Миджур” за 240 лева някой разглобява противопехотни мини с риск за живота си. Няма нужда от модернизация, няма нужда от много инвестиции – естествено, че ще искат чужди компании да пестят и да си пренасят бизнеса тук. Когато няма държава и няма кой да съблюдава за реда, стават такива взривове. На Петолъчката, в Челопеч, в Костенец – не са ли малко множко? И все няма виновни, и си продължават така нещата. Докога – докато вземе да гръмне някой реактор в АЕЦ Козлодуй ли?
Стига вече празни думи – време е за действия. И най-вече политиците да не се обаждат много-много, особено тези от ГЕРБ, БСП, ДПС, които управляват България през новия век и не са направили нищичко, за да се спре. Време е да се приемат крути мерки, ако трябва чрез закон и да се спазват. Защото който е ходил по работа в служба КОС, добре знае що за картинка се вижда там и колко е пригоден този орган за ефективна работа.
И за финал – когато има правила, те трябва да се спазват. Включително и от медиите – щом процедурата е жива сила да влезе 24 часа след последния взрив, да се спази. А не някои репортерки по големи национални телевизии да тичат с микрофони и да подканят спасителите да влизат „защото може да има някой жив”. Телевизията ли ще носи отговорност, ако спасителен отряд влезе в опасната зона в противоречие с разработената процедура и загине заради вторичен взрив?
