Парижката "Света Богородица" такава, каквато я разказа Виктор Юго, потъна в ада. От пламъци. И догаря сред песнопенията на стотици християни, изпълнили френската столица, в нощта на Велики вторник от Страстната седмица за католиците. Европа осиротява. Бавно и отново. И то във време, в което идеите ѝ за един по-добър свят се посрещат враждебно от чужди и все по-свои.
Междувременно у нас, а и по целия православен свят, все още не е време за възкресението на Лазар. И по пътя към своята Голгота сигурно е поела Демокрацията. И там не я очаква спасение по библейски образец, а чисто и просто бесило, вдигнато накриво от сляпата Темида. А около нея догарят останки от правосъдие и правов ред, разписани някога от люде, гледащи повече към звездите, отколкото към нозете си.
По цялата "Виа Долороса" на България личат развалини - от справедливост, доблест, самочувствие или страхливост, маскирана в новите им закони. В разрухата на постоянното бързане догарят животи по пътищата. Вдигат им паметници, за да ги връхлети забравата. Виновни никога няма. За какво им е на мъртвите възмездие? Ако пък потрябва на живите - ще си платят. Или с пари, или тъкмо с живота.
А междувременно Темида сменя бесилката с гилотина, за да си открадне сякаш от времето на Френската революция, когато 28 статуи на библейски крале са съборени и "обезглавени" от тълпата в катедралата на Богородица. Безмилостно деяние към монархията на Париж. И пример за онези, които са си помислили, че историята е забравила да приготви кръст за делата им.
Сред развалините на мрака преди великото Възкресение Христово изплуват останките на вчерашния ден. Ден, в който сме били отново или злобни, или лицемерни, или щастливи на чуждия гръб, или тържествуващи над сбоствените си заблуди. Или пък всичко това накуп, вярвайки, че и днес ще ни се размине наказанието или покаянието.
Осиротяваме бавно, догаряйки в развалини. И в очакване от тях да се вдигне болният Лазар, за да спаси телата ни. Понеже душите не ни трябват, защото тежат. Особено на съвестта. А тя, ако има още сили, може да попита притежателите си какво предстои за един свят, в който ежедневно изгаря човещината и справедливостта сред хората? Ако има сили, може и да се хвърли на кладата. С отворени очи.
Автор: Румен Скрински
