Желю Желев беше представител на най-доброто, което онази система породи - или по-точно, което се породи въпреки онази система. Днес България е друга и в нея Желев не би бил възможен, твърди Александър Андреев.
Желю Желев беше обратното на Бойко Борисов.
Желев вярваше - да, с известна наивност, че политиката не е забранена зона за морала. Нещо повече: той винаги се опитваше да действа като морално същество. В крайна сметка тъкмо неговата моралност подкопа политическата му кариера. Звучи парадоксално, но е факт.
Желев беше представител на най-доброто, което онази система породи - или по-точно, което се породи въпреки онази система и в опозиция на нея. Почтеното, интелигентното, градското, добре възпитаното. Самият Желев освен всичко това беше любознателен, диалогичен, отворен към света, самокритичен. Началото на 1990-те години беше време, когато един политик с такива параметри все още можеше да оцелее на сцената, да стане президент и дори да бъде преизбран за президент. В началото на 1990-те години мнозинството избиратели в България все още уважаваха образоваността, честността и интелигентността. А днес на избори се явяват многобройни необразовани, лъжливи и интелектуално непретенциозни кандидати, които обаче умеят да впрягат за целите си днешните популярни ценности в България: професионалния спорт, чалгата, ВИП-аджийството, риалити-субкултурата.
Желев не построи нито една спортна зала, доколкото си спомням. На светските приеми се чувстваше неудобно и се държеше непохватно. Той беше по-естествен с книга в ръка, отколкото пред гора от микрофони. Не обичаше да се перчи и се фотографираше не със Сталоун и Ван Дам, а с Хавел и Балцерович.
Желев беше истински късмет за България. Уви, такъв късмет не се повтаря често.
Ще ни липсваш, Желю!
ПП: А, има и нещо общо: Желю Желев беше сред първите, които прозряха, че бъдещето на България е в Европа.
Източник: Дойче веле
