Червен килим за турското правителство в Берлин: канцлерката Ангела Меркел прие с почести не просто своя турски колега Давутоглу, но и ключовите му министри.
От своя страна Меркел беше довела със себе си вицеканцлера, външния си министър и още няколко членове на кабинета. Този формат на разговори се нарича официално междуправителствени консултации. Германия поддържа такива само с още девет други страни - освен с Турция. Не всички задължително са нейни приятели: Китай, Индия и Русия също са в списъка, но не и САЩ, например. Едно нещо обаче е общо за всички подобни консултации: на тях се обсъждат конкретни интереси на участващите страни.
Меркел има нужда от Турция
Досега Ангела Меркел винаги е гледала много скептично на Турция: заради новия, ислямски национализъм на президента Ердоган, заради нарушенията на човешките права в Турция, заради тоталния контрол, наложен на медиите, и заради бруталния подход на турската държава срещу кюрдите в югоизточните райони на страната.
Но в същото време Меркел знае, че 2016 година може да се окаже най-важната в 11-годишното ѝ управление дотук. Знае също, че се нуждае спешно от решение на проблема с бежанците, който я поставя под силен вътрешнополитически натиск. А Турция играе ключова роля в тази пиеса.
Само Турция може да се погрижи за това броят на бежанците - най-вече тези от Сирия - да бъде намален значително. За тази цел още преди няколко седмици страните от ЕС решиха да предоставят на Турция финансова помощ от 3 милиарда евро.
В едно интервю обаче турският премиер открито поиска повече пари. И макар сега в Берлин да не постави пред канцлерката Меркел въпроса официално, той си остава на дневен ред. До този момент обаче Турция не е получила нито едно евро от обещаната помощ, за да започне да изгражда огромни приемни лагери за бежанци и да затегне граничния контрол. А това, от друга страна, показва колко парализиран в момента е ЕС.
Турция иска да бъде приемана насериозно
На съвместната пресконференция след консултациите изобщо не беше повдигнат въпросът за замразените преговори за членство на Турция в ЕС. Все пак Меркел на няколко пъти спомена, но само периферно, за твърдия подход на турските военни срещу кюрдите в югоизточните части на страната. В същото време Давутоглу не пропусна да разясни как Турция участвала на страната на Германия във войната срещу терора на организацията "Ислямска държава".
В момента, след последните кървави терористични атентати в Турция, това може и да е вярно, но само преди няколко месеца нещата изглеждаха малко по-различно: тогава Турция се бореше основно срещу кюрдите, които очевидно бяха основният враг на Анкара.
Много ясно се усеща, че Анкара иска признание, иска да бъде възприемана насериозно в Европа. Това сега проличава още повече около бежанската криза. А за самата Меркел Турция се превръща във водещ фактор в тези съдбовни за нейното управление седмици. И това се нарича политика, преследваща съвсем конкретни интереси. В случая - и от двете страни.
Коментар за "Дойче веле" на Йенс Турау
