Пак ще раздават пършивите коледни добавки за пенсионерите, за тези с пенсии до 300 лева, та пак ни щукват разни мисли в главата. Стана модно, при Борисов особено, да се говори за "швейцарското правило". Като кажат Борисов и Влади Горанов "по швейцарското правило", мед им капе. Увеличили пенсиите "по швейцарското правило", милите! Сякаш казват "вила край Женевското езеро"! Толкова добрини вършели двамата за клетите български пенсионери. А за какво всъщност става дума? Тази година дигнаха пенсиите, по "швейцарското правило" с 1,9 на сто, което - колкото и да го каращисваш, прави по 3-4 лева на калпак месечно. Другата година пък, 2016-та, щели да бъдат още по-щедри, "швейцарското правило" щяло да вдигне пенсиите с цели 2,5%! Тоест с 5-6 лева месечно! Колкото да не се хвърлиш в езерото! Особено тези един милион пенсионери, които получават между 150 и 200 лева месечно!
"Българио мила,
гнездо на герои -
слава, вечна слава,
на чедата твои!", беше казал поетът!
Не искаме да се взираме в чуждата паницата. Някак не е възпитано! Ама някак неудобно бие на очи гадостта, с която на пенсионерите се подхвърлиха 1,9 и 2,5% трохи, между 3 и 7 лева месечно, а на униформените дерибеи с ръцете в джобовете, след гнуснички рекетьорски протести, граничещи с държавен преврат, някак тайничко и подличко бяха запазени десетилетните, още от Живково време, привилегии за съкратен трудов стаж при пенсиониране и 20 заплати на корем при напускане на системата! Заплашиха фуражките властта с преврат, ако им ги пипнат, и им ги оставиха! Пенсионерите обаче преврати не правят, те само мизеруват и гладуват с единственото успокоение, че е добре за здравето. Дадоха тайно и на учителите по 70 лева - халал да са им, но и те - дай Боже! - все някога ще се пенсионират! Пак тайничко дадоха и на библиотекарите, и на музейните работници, и на социалните, и на лекарите - на тях не са спирали да дават, а те и сами си взимат; дадоха, пак под заплаха за стачка, и на телковете, и на медсестрите, и на санитарките... Заслужават си ги, дума няма, ходят всеки ден на работа, докато пенсионерите по цял ден лежат вкъщи, мързелуват и дебилстват! Да, ама когато те ходеха и произвеждаха Брутен вътрешен продукт, когато най-чинно и безалтернативно им прибираха Данък обществено осигуряване (ДОО), който уж се трупаше в т. нар. Сребърен пенсионен фонд, и когато той, откраднат, изчезна, никой не си направи труда да го потърси - може би защото трябваше да го търсят точно тези, които го присвоиха! Къде бе, аджеба, се изпариха парите на три поколения бъдещи пенсионери, и кой ги приватизира! Както пак поетът казва,
"... днес никой не знай,
днес никой не знай!"...
Поне десетина от виновниците за днешната пенсионерска несрета се знаят и могат да бъдат посочени с пръст. Премиерът Иван Костов, фининсовият му министър Муравей Радев и социалният му министър Иван Нейков са "бащите на мизерията", те решиха, че бъдещите български пенсионери трябва да се осигуряват за пенсия върху... 100 лева от заработеното през месеца! "За да живне бизнесът", казваха те, и за да не се "товарят работодателите с големи вноски"! Беше 97-ма. После дойдоха другите душмани - Царят, социалните му министри Шулева и Христина Христова, както и финасовият Милен Велчев, които благородно и аристократично направиха тази 100 лева на... 200! И първите, и вторите в съучастие със синдикалните продажници Желязко Христов (за умрелите или добро, или нищо, за този значи - нищо!), заместника му Пламен Димитров и, разбира се, бащицата на българската демокрация д-р Тренчев! Почти всички, някак случайно, сега са собственици на хотели и цели хотелски вериги на морето! А Костови пък, както се разбра неотдавна, той, съпругата му, двете му дъщери и 90-годишният му татко - всички с влогове от по стотици хиляди и милиони във валута във фалираната КТБ! При това на преференциалната "златна" лихва! Да са ни живи и здрави, поне тях да не ги мислим, като им дойде времето да се пенсонират!
Някога, в невръстната демократична възраст, мечтаехме (и бълнувахме!) за България - Швейцария на Балканите. Е, дочакахме я, поне при пенсионерите... 5 лева са си това, не лукова глава!
Автор: Валентин Стоев
