Единственият отговор на бързото застаряване на българската нация, което ще намали наполовина трудоспособното население през следващите 35 години, е повишаването на производителността на труда. Това обаче няма как да стане при сегашното състояние на българското образование, което вече би трябвало да подготвя работниците на бъдещето.
Още: Ново развитие: защо ЕС и Великобритания отново се сближават
Още: Монтажна пяна в ауспусите на коли в Германия: руски саботаж?
Близо една трета от младите хора в страната влизат в категорията "нищо неправещи младежи на възраст до 30 години". По този показател България държи един от многото си "черни" рекорди в Европейския съюз. 52 процента от трайно безработните в страната имат начално или по-ниско от началното образование. В българските села децата учат средно с две години по-малко от връстниците си в градовете. Особено драстични са неграмотността и делът на отпадащите ученици в ромските гета.
Слаба е и ефективността на вложените в образванието средства от страна на държавата.Едва една четвърт от завършилите студенти в България изобщо намират работа като висшисти, а недоволни от преподаването са 85 на сто от учащите се в българските университети. Сред най-тежките проблеми на българската просвета е липсата на гъвкави учебни програми и планове, които да подготвят учениците за драматично променящия се трудов пазар.
Нещо повече, от Световната банка смятат, че няма никаква комуникация между експертите, които правят учебните планове и колегите им, занимаващи се с изпитните тестове. Тези факти създават сериозно притеснение за бъдещето на трудовия пазар в България. Не по-малко тревожни са и данните за уменията на българчетата да общуват помежду си, да работят в екип и да предлагат интелигентно решаване на конфликти - умения, които се развиват още в детските градини и в "отделенията". Липсата на тези, така наречени "гъвкави" умения, се наваксва много трудно.
Още: Румъния: горчивият край на едно 10-годишно управление
Още: Изгубено поколение: защо младите хора бягат в чужбина
Боян Захариев смята, че липсата или незадоволителното развитие на тези умения са сред причините за младежката безработица сега, а и в бъдеще. Думите му се потвърждават от изводите на анкета на Световната банка с български предприемачи. В нея анкетираните посочват като най-голям проблем липсата на умения за комуникация, за работа в екип и за смислено разрешаване на конфликтите на работното място.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Какъв е пътят за подобряване на ситуацията? Според Захариев, примерът на Полша през последното десетилетие сочи, че са нужни промени в учебните планове и програми, подобряване на квалификацията на учителите, както и отлагане на ранното пренасочване на учениците към професионални технически училища или университети.
Пораснало ли българското училище за дуалното обучение
Докладът на Световната банка за българското образование съдържа ясно послание - въвеждането на дуално обучение в професионалните училища не е решение, подходящо за България.
Още: Проучване: ползите от Оземпик и Уегови са много повече
Още: Какво иска Ердоган от жените в Турция
"И понастоящем в страната съществуват техникуми, които приемат и много слаби ученици с идеята, че за бързото им включване в производството и услугите не е нужно особено образование. Популярното в Германия, Австрия и Швейцария дуално обучение също залага на повече работа на реални работни места за сметка на ученето. Проблемът е, че днешните ученици няма да имат шанс да навлязат в каквито и да било професии, ако в училище не са били добре подготвении по предмети като математика и информатика например. Полша отхвърли идеята за ранно професионално профилиране и успя. Сега подобно профилиране е налице само за 18 на сто сред полските ученици, докато в България този дял е почти три пъти по-висок", отчита Боян Захариев от "Отворено общество".
Според него дуалното обучение има бъдеще и в България, но би било грешка то да се въведе повсеместно. В България, за разлика от германоговорящите страни, липсва гръбнака на подобен вид обучение - мрежата от стабилни малки и средни фирми, които подготвят своите работници още от училище, заключава Захариев.
Източник: "Дойче Веле"
