България на националните предатели е безличен лакей

ГЕРБ заслужаваха да бъдат наказани на президентските избори. Защото прекрачиха прекалено много граници. Сега, подали оставка, на крачка от предсрочните избори, те явно упорито не разбират едно - че всяка глупост, която направят, е мина, която гърми. И колкото повече наближават изборите, толкова по-силно гърми.

Вчера оглушително силно гръмна поредната мина.

Оказа се, че външният министър Даниел Митов е изтеглил кандидатурата на България за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН в полза на Полша. Кандидатурата, подадена през 2003 г., е била за периода 2018 - 2019 г. и за мястото от Източна Европа претенденти са били единствено България и Полша. Тоест, страната ни е имала немалък шанс да успее да влезе за трети път в най-висшия орган на ООН.

Новината, че България най-безхарактерно сама се е изтеглила от надпреварата, подарявайки мястото на Полша, предпочитайки друг период - 2038 - 2039 г., избухна с най-логичния въпрос: Защо?

Според Euractiv Митов се е оправдал с мотива, че ние сме направили услуга на Полша в замяна на нейната подкрепа за българската кандидатура за генерален секретар на ООН. Което е чутовна глупост. Защото кандидатите за поста минават на гласувания пред 15-членния СС на ООН. На който Полша НЕ Е член. Или както беше коментирано, Полша можеше да ни помогне точно толкова, колкото и Занзибар.

Друг хипотетичен аргумент на българското правителство бил председателството на ЕС през 2018 г., с което просто всичко щяло да ни дойде малко в повече, затова нямало лошо да се откажем от единия ангажимент.

Дипломати и запознати със ситуацията обаче твърдят, че решението е било взето под натиска на САЩ, които искат Полша да има право на глас, тъй като тя е техен по-верен съюзник. На България не можело да се вярва особено, затова тя трябва да се оттегли. И българското правителство е клекнало. Съгласило се е да продаде най-безотговорно една възможност, която всяка държава, в най-добрия случай, има веднъж на няколко десетилетия. "Началниците" са ни спуснали заповед да се откажем от каквото са решили вместо нас и ние чинно сме изпълнили заповедта.

Конкретните параметри на това национално предателство вероятно тепърва ще стават ясни. А може и да не станат. Ако не го определим достатъчно категорично като национално предателство, онези, които са го извършили, може и да не се почувстват длъжни да обяснят за задкулисните игри, с които купуват и продават българската външна политика.

Това поведение е срамно и унизително. То е поведение на една сервилна държава, която може единствено да бъде обслужващ персонал на големите сили. Държава, която дори не си прави труда да имитира желание да бъде част от взимането на решения. Държава, която е толкова комплексирана, безлична и слабохарактерна, че никога цената, която искат от нея да плати, не е прекалено висока. Държава, която отдавна е загърбила националното си достойнство. Държава, взимаща безпроблемно срамни решения. Държава изтривалка. Държава лакей. Държава на повикване.

Това е държавата на Митов, на Борисов и на всички, които толкова много пъти поставяха България в нелепо и унизително положение пред света.

Това обаче не е задължително да бъде нашата държава. Защото национални предатели България е раждала винаги. Както винаги е раждала и достойни хора. И от вторите зависи първите да не могат повече да имат властта да унижават страната ни.

ГЕРБ бяха наказани, но явно това не им беше достатъчно. Явно искат още. И е много вероятно да си го получат.

Автор: Десислава Любомирова