Който не вярва в питагорейската теория за вечното завръщане, трябва да се вгледа в българските избори. Както казваше древният мъдрец "нищо не е напълно ново": върнаха се глупостите около така наречения джендър, върна се религиозната почит към Кремъл, върнаха се разнообразните предизборни акции на прокуратурата. Малко ми липсва истерията около Ковид ваксините, може би ги заместиха с еврото, че и то нали е една такава западна отрова. Върнаха се мигрантите - и физически, и политически.
Един сюжет на тази кампания се очертава да е границата и кой е виновен за нейната пропускливост. Дали ГЕРБ, които построиха едно калпаво съоръжение със съмнение за откраднати пари. Дали "Промяната", които не го укрепиха, нападайки ГЕРБ. Дали служебните правителства, които съвсем го занемариха, нападайки "Промяната". Вече се оформи традиционната либерално-консервативна ос, където от едната страна са онези, които призовават за хуманно отношение към мигрантите, а от другата хардлайнерите, които искат да пратят на границата армия, която да стреля. И гледай само сутрешни блокове!
Мигрантите - начин на употреба
Нека почнем от очевидното: мигранти ще има винаги. И дай боже да има, защото това ще означава, че сме откъм по-богатата част на човечеството, където искат да идват. И като казвам "при нас" имам предвид Европа, защото през нашата територия за съжаление хората гледат само да пребягат колкото може по-бързо. Тоест нека не забравяме, че цялата предстояща дандания е около това доколко успяваме да пазим европейските граници, не нашите собствени. Разбира се имаме задължение да го правим като членове на Съюза, но нека да не плашим българите, че тук ще придойдат едни скакалци и ще опоскат всичко. А това, че били главно млади и здрави мъже, ерго - вероятни ислямски терористи, заслужава анализ от психолози. Бежанците от Украйна пък бяха главно жени на средна възраст, които - след като се чудеха известно време - ги обвиниха, че били болни от СПИН.
Защо се увеличава потокът също трябва да е ясно. От една страна Афганистан падна в ръцете на талибаните и милиони загубиха надежда за всякакво бъдеще, от друга земетресението в Турция и Сирия остави в размирните райони на Сирия други стотици хиляди без покрив. По "балканския маршрут" през 2015 в България влязоха 30 000 човека, сега бройката все още е наполовина. Дали ще станат повече или по-малко зависи от събитията - войни, природни катаклизми. Но мигранти ще има винаги, съответно теми за политическо позициониране.
Ако сме толква загубени...
Защо не успяват да ги спират също ми се вижда очевидно. Защо не успяваме да поддържаме в нормално състояние една и половина магистрали? Защо университетската ни болница е като след бомбардировка? Защо трябва да прескачам едни локви, за да стигна до катедрата, където преподавам? Ако сме толкова загубени във всичко, няма причина гранична полиция да прави изключение. Все пак да имаме предвид, че, наред с корупцията в разните служби (която отдавна не изненадва никого), в трафика очевидно участват широки слоеве на населението. Един измайсторява тайник, друг се хваща шофьор, трети е "хазяин", който приютява преминаващите. А хората си преминават без да застрашават никого, напротив, наплашени са, плащат си, дето се вика - нещо като туристи.
Много се писа за липсата на наказания за трафик на хора. Вече има обвинение на онзи шофьор за задушените 18 човека, но за трафикантство не е повдигнато. Все пак законодателството едва ли е единственият ни дерт. Подобни решения чуваме за всички проблеми в държавата от изкушените в политиката. Много катастрофи? Ами увеличаваме наказания и готово, виж колко е просто. И защо, пусто, увеличените наказания не подобряват положението? Чухме хипотезата, че органите са затрупани с дела и затова гледат да карат със споразумения, за да тече по-бързо работата. Системен проблем бил, че службите нямат мрежа от информатори и инфилтрирани агенти, които да дават информация отвътре. И кой да ти се хване с такава работа, ако властта непрекъснато се сменя? Няма преводачи от езиците на мигрантите, няма хора, които познават тяхната култура. За международно сътрудничество на все по-маргинализираната ни държавица да не отваряме дума.
Мигрантският бизнес има стройна система
Очакваме, и с право, Европа да ни подпомогне в пазенето на тази обща (всъщност главно тяхна, защото нали се разбрахме, че тук никой не идва) граница. От друга страна е странно, че свикнахме да чакаме отвън пари дори за обществените тоалетни, камо ли за границите. Можем години да се мотаем с проекти, само и само да не дадем от нашите си парички за нашите си неща. Фон дер Лайен казала, че от общия бюджет на Съюза не могат да плащат за гранични съоръжения, та ще трябва да водим двустранни преговори с отделните страни-членки. И като знаем колко сме активни във външната политика, можем да си представим колко време ще чакаме да дойдат пари за охрана.
Нали помните времето на югоембаргото през 1990-те? Тогава се роди българската мафия, която намираше начин да изнася цели влакове с петрол в западна посока. Мигрантският бизнес от последните 7-8 години започна да се консолидира по същия начин: стройна система с такси по 1000 долара на глава за организатора, по 100 долара за шофьора, предвидени подкупи за полицаи, плащане на "хазяи" и тъй нататък. Колкото по-сериозни бариери, толкова по-голяма е печалбата от прекрачването им. И защо да се стараем да пазим едни чужди граници, мислят си патриотично босовете? Я да си вземем дължимото като в една горда, суверенна територия! Вярно, че никакъв Шенген няма да видим скоро, но затова пак се намират едни патриотични аргументи, че, виждаш ли, ако сме извън безвизовата зона, по-малко мигранти ще ни се натискат.
Разбира се няма да има решение на мигрантския проблем, докато Европа, включително България, не организира легални форми на трудова миграция - с подбирани в самата страна кандидати, а после обучавани и интегрирани. Защото континентът фатално застарява и има нужда тъкмо от тези млади, решителни мъже. Защо няма да стане скоро ли? Защото миграцията е в центъра на културните войни, които днес отново и отново си устройват политиците - навсякъде.
Иска ми се да вярвам!
Ставащото е отвратително. "Не ги ли е страх , че няма да оцелеят?" - попита една водеща афганистанския посланик, на което той отговори: "Ами те умират и там, но така поне имат надежда да почнат нормален живот, ако стигнат". Трагедия.
Чудя се дали наред с корупцията и алчността в целия този процес не играе роля и една сянка на съчувствие към тези хора, заложили живота си върху надеждата. У селянина, който си затваря очите пред групата непознати. У полицая, който взима банкнотата, за да не отвори съмнителния багажник. Не знам какво му минава през ума дори на онзи шофьор, който ги е натъпкал в тайника, може пък и той да си мисли, че проявява човещина като помага. Поне ми се иска да вярвам, че има нещо такова - иначе просто не разбирам.
Автор: Ивайло Дичев, Дойче веле
