България има само един научно-изследователски кораб – НИК „Академик“. Сигурно никой, който живее в милата ни родина, не се изненадва от тази новина. Даже мнозинството хора вероятно ще си помислят нещо от сорта на: „Брей, имаме такъв кораб“. Е, съвсем скоро вероятно няма да го имаме.
През април тази година от БАН са поискали целево държавно финансиране за ремонт на кораба. За целта са необходими 1,1 млн. лева – сума, която въобще не е толкова голяма.
Кратък поглед в сайта на Института по океанология към БАН дава повече подробности за НИК „Академик“. Построен е през 1979 година, пуснат е на вода през 1984 година, оборудван е със съвременна навигационна и научно-изследователска апаратура през ... 1988 година. И това е.
На 26 август тази година, на специално организирано събитие в БАН, министърът на образованието и науката Меглена Кунева обяви, че в периода 2014 – 2020 година за развитие на българската наука ще бъдат похарчени 350 млн. лева. Парите идват по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ще отидат за четири Центъра за върхови постижения и осем Центъра по компетентности. Повече пари ще има за центровете за върхови постижения – 200 млн. лева, защото „всеки лев, инвестиран в наука, се връща 20 пъти в икономиката на държавата“.
Ако инвестицията в наука се изплаща двадесетократно, защо нашата държава иска да ни лиши нас, нейните граждани, от 1,1 млн. лева умножени по 20? 22 млн. лева потенциален брутен вътрешен продукт! Ще кажете – глупости, това е някакъв си изследователски кораб, ползва се да се пишат никому ненужни научни трудове. Е, точно с НИК „Академик“ например се изследват рибните пасажи в Черно море. Има един такъв сектор в икономиката, нарича се риболов. Специално в Европейската комисия е създадена отделна дирекция, посветена на регулацията на този икономически сектор – нарича се Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“. Сигурно има смисъл да има цяла дирекция за това – вероятно е икономически обосновано. Икономически полезно. Защо и в България да не се обръща внимание на този сектор? Защо да не научим как в Черно море да има повече риба? Защо да не проучим причините, поради които рибата намалява и да работим, за да ги отстраним? Защо да не спечелим от това – като държава и като нейни граждани?
Примерът с рибните пасажи е само едно от направленията, които са полезни за България. На сайта на Института по океанология са посочени проектите, върху които сега институтът работи. Например – изграждане на мрежи от морските защитени зони от крайбрежие до крайбрежие (от брега до открито море и дълбоководната зона), съчетано с потенциала за използване на ветровата енергия в морето. Или – изработване на стратегии за повишаване на устойчивостта на бреговете (да не си се сринат пътищата и къщите). Има още много такива проекти и всички са по линия на членството ни в ЕС, включително проекти по оперативни програми. Ако обаче го няма НИК „Академик“, някои от проектите няма да може да се изпълнят. Ще трябва да се търси чуждестранен кораб, да се плащат още пари, може би неустойки за неизпълнени проекти. Ето така, вместо 22 млн. лева плюс, ще отидем на милиони минус. Колко точно – ще разберем, винаги научваме, когато сме се издънили като член на ЕС! Това ни е съдбата още от Станишев насам ... Междувременно ще продължаваме да отчитаме обществените поръчки за реклама на оперативните програми - като тези на МЗХ, на транспортното министерство и МРРБ.
Автор: Ивайло Ачев
