Младежите у нас все по-малко мислят за емиграция. И все повече бързат да станат част от пазара на труда. Или поне това са част от изводите в ново проучване на фондация "Фридрих Еберт". В същото време се оказва, че хората между 15 и 29 г. у нас слабо се вълнуват от политика. Може би защото се интересуват повече от своите си неща. А на излизането в чужбина се гледа все по-отчетливо като на време за екскурзия или обучение, отколкото като на дългосрочна перспектива за живот.
Уважаеми читатели, ако търсим под вола теле и започнем да се вайкаме какво стана с младите, най-вероятно ще го закъсаме с аргументи. И в това няма нищо страшно. Тъкмо напротив - светът е толкова динамичен, че тенденциите се сменят, докато си изпием кафето. И така е било винаги. И младите винаги са се оправяли. Кой-както може. И политическите елити рано или късно са се съобразявали с тях. Иначе са се сгромолясвали.
Напълно убеден съм, че за всички млади хора у нас има бъдеще. И голяма част от тях, съдейки от цитираните данни, го осъзнават. Но бъдещето започва първо в семейството, минава през бялата дъска, сесията и поправките, стига до цялата среда, в която вирее обществото ни, и продължава в изборите, които всеки един човек прави.
Да, тук, в България, можеш да успееш с не по-малко усилия, отколкото навън. Разбира се, ако не се правиш на дребен хитрец и играеш честно, за да има и за другите. Ако учиш усилено, работиш усилено, не щадиш волята и желанията си, а преместваш всеки камък от пътя си, смисълът ще дойде. Или тъкмо в търсенето ще си го намериш.
Тук можеш да бъдеш какъвто си поискаш, понеже не друг, а ти определяш социалната си роля. И пак ти влачиш предразсъдъците си. И отговорностите от това, което избираш за себе си. Ако си подал ръка, друга ще те приветства отсреща. Ако си смръщил вежди, за целия свят ще си подозрителен. Ако, забил поглед в нея, чакаш локвата да изсъхне, кога ще погледнеш към звездите?
Тук има място за твоя успех и твоя провал. И така е навсякъде. И ако си мислиш, че някой друг те спира, че някой друг ти е виновен, че политиците, препълнените кофи, корупцията, дупките в асфалта и тези в главите на сладкодумните инфлуенсъри са шепа причини още да не правиш нищо, значи си изпуснал влака. Ала идва друг на отсрещния перон, стига да ти стиска да се качиш в движение. Яко а?!
В България все повече се раждат считани още за изключения примери за успешни млади хора. А от тях ще чуете, че без упоритост и системни усилия сте заникъде. Просто така е устроен векът, в който живеем.
И да, преди време иноваторите от Destructive Creation не сбъркаха, като заляха София с послания, че 'България е супер яка'. Защото тук (да напомним - както навсякъде) имаш поне три възможности: да емигрираш навън и каквото стане; да имигрираш към собствените си страхове и мързел; или да отвориш вратата и да започнеш да правиш света около себе си по-добро място. Пък ако искаш нека е само за теб самия.
Автор: Румен Скрински
