Дали случайно или не съвсем, но в края на миналата седмица се случиха две събития от обществено значение. Първото – изборът на нов главен прокурор, а второто беше идеята да не се плаща първия ден от болничния, защото сега работодателите плащат първите три.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Двете събития всъщност изключително много приличат на избор между разума и емоцията. Кое е това, което увлича хората? Емоцията, разбира се – разумът винаги остава на втори план. А кое е по-емоционално от това да те ощетят директно, като ти бръкнат в джоба или като заплашат да го направят сега, веднага? Така изборът за главен прокурор остава на опашката, макар че трябва да е начело – защото разумът решава проблемите, не емоцията. Остава на опашката, защото най-големите медии в България са така поставени под контрол, че дори няма достатъчно отговорни информационни канали, които да пробудят обществото за разума, не за емоцията.
Точно на прокуратурата е работа да разбива престъпни схеми – като например такива с болничните, вместо разни властови схемаджии да действат на принципа "няма човек, няма проблем". Само преди няколко месеца де факто новият главен прокурор Иван Гешев представи резултатите от работата на държавното обвинение срещу мащабна схема за фалшиви ТЕЛК решения. Оттогава много не се чу по този случай в съда, но все пак той показва – като има желание, има и начин!
Сега въпросът е какво точно ще е желанието на прокуратурата да се бори с престъпността под ръководството на Иван Гешев? С тази престъпност, която наистина има значение! А значение има престъпността, която разрушава устоите на държавността – престъпността, която струва милиони и милиарди. Със сигурност фалшивите болнични влизат в категорията, най-малкото и заради статистиката, която Бойко Борисов цитира в средата на тази година.
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Именно тази статистика повдигна много въпроси. След като почти за половин година болничните са се увеличили 1,5 пъти спрямо цялата 2018 година, тогава има ли анализ в кои сектори има най-голямо увеличение? Има ли анализ дали определени болници, дори лекари, допринасят за това увеличение? Има ли анализ колко от тези болничи за какво са, на кого са издадени, кога точно, колко дълго време продължават? Въобще, има ли търсене на модели на престъпно поведение и събиране на доказателства, които да послужат пред съда за присъди – от овластената да го прави институция, а именно - прокуратурата?!
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Защото за бъдещото поведение на де факто новия главен прокурор вече може да си вадим заключения. На първо място – от поведението на подкрепящите го. Достатъчно е само да си спомним как правосъдният министър Данаил Кирилов използва лъжа – че съпругът на съдия Атанаска Дишева, една от само четиримата гласували против кандидатурата на Гешев, бил кандидат за общински съветник на "Да, България". Лъжа, която е лесно опровержима – Генади Дишев е бил кандидат за депутат от Ловеч, а последните парламентарни избори бяха преди над 2 години! А тази лъжа се използваше като внушение от Кирилов, който е лицето на изпълнителната власт в правосъдието – заради „Демократична България”, която подкрепи протестите срещу процедурата за избор на главен прокурор, значи Дишева гласува против заради мъжа си, а не защото има вътрешно убеждение какво ще излезе от Гешев главен прокурор. Ясно е мисля на всички каква е една теза, каква е една позиция, която се основава на лъжа!
Но не е само това – самия Иван Гешев не отрече как е "похвалил" Дишева какъв чуден общински съветник щяло да стане от нея – така, както общински съветник в София стана съдия Методи Лалов, бивш председател на Софийския районен съд (СРС). А съдия Лалов напусна съда и съдебната система заради ВСС – причината де факто е описана в предния параграф! Затова и подмятането на Гешев по адрес на Атанаска Дишева изобщо не е случайност, а мирише на заяждане, та се не трае. И когато такива заяждания прави следващият главен прокурор, който е най-недосегаемата фигура в държавата поради факта, че няма абсолютно никаква независима институция т.е. такава, в която той да няма участие и/или властова намеса, тогава всеки човек с малко мозък ще се почувства ужасен – за себе си, семейството си и близките си! Ще се почувства ужасен и какво друго може да реши да си позволи въпросният главен прокурор, облечен с мантията на властта!
По време на белязаното от скандали второ заседание на ВСС, на което отново Иван Гешев беше избран за главен прокурор, имаше и друго много интересно и също скандално съждение – на избраната от ГЕРБ в съдийската колегия Вероника Имова, дала подкрепа за Гешев. Тя обяви, че ВСС нямало какво да се води в решенията си от съмнения и усещания на обществото. Същото общество, заради което тя е на този пост! Тя нямаше да е там, ако обществото не беше дало доверие на ГЕРБ като най-силна партия т.е. представител и служител на народа като основна управленска сила. Обществото и желанията му следва да са на първо място – но когато служителят на обществото отрича изначално съществуването на работодателя си по смисъла на правовата държава, това е подмяна и жив преврат. А приказките как имало две гледни точки, т.е. подкрепящи по съвест Гешев са дори по-фалшиви от пренебрегването на обществения интерес – защото тези хора, когато не си крият лицата от медиите, повтарят лъжата на Бойко Борисов, че с Христо Иванов написали закона за избор на главен прокурор. Колко точно са го написали вече припомних в ТОЗИ МАТЕРИАЛ! Накратко - писаха едно нещо, накрая излезе съвсем друго, като Георги Първанов изигра ролята на активната патерица. Който иска да знае – линкът е два реда по-горе! Който не иска – да ходи да си търси 30-те лева!
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
При това положение КОЙ чакаме да се заеме с проблема с болничните? КОЙ чакаме да защити обществения интерес, а не своя? Кое е по-важно, кое трябва първо да решим – КОЙ е главен прокурор или болничните? И за кое трябва да се скъсваме да говорим първо като общество?
Автор: Ивайло Ачев
