Битката за 25-ти МИР в София на предстоящите избори е особено напрегната - лидерски сблъсък и избор, който не изглежда нито предрешен, нито лесен. Но понеже най-лесното решение - да не се гласува изобщо - не е най-доброто, все пак можем да направим бърз преглед на кандидатите и евентуалните им предимства и недостатъци. Ето как изглеждат те, накратко:
Бойко Борисов: плюсове
Както бе забелязвано нееднократно, предимството на Борисов, е че Пеевски го направи с една идея по-приемлив. Задейства се типичен механизъм на прехода: появи ли се по-голямо зло, се активира способността ни да се приспособяваме към по-малкото. (вместо да отстраним и двете). И ето как многото работа, работа, работа за Борисов я върши Пеевски, Пеевски, Пеевски.
Бойко Борисов: минуси
Равносметката не е вдъхновяваща. Близо 15 години участие във властта под една или друга форма. Чувството за дълбока изчерпаност на всички нива. Безизходица, която се анонсира като стабилност. И една кланово-семейна мрежа, обхванала дълбоко държавната администрация и общините, поддържаща изхабеното статукво. Тя е в познат порочен кръг - един модел е създал толкова тягостна липса на перспективи, че не му остава друго, освен да възпроизвежда политическата си безпътица.
Николай Денков: плюсове
Европейска ориентация, която не е на хартия, и биография, която не идва от задънената и криминална улица на 90'те, а от сферата на научното признание. Управленски опит, който е кратък като времетраене, но изключитено интензивен заради заплетената ситуация, която Денков трябваше да решава: сложният възел между войната в Украйна, управлението с ГЕРБ, присламчващ се Пеевски и агресивни "Възраждане". За това се иска здрав гръбнак.
Николай Денков: минуси
Въпреки, че реагира остро срещу възхода на Пеевски, вероятно не бе достатъчно убедителен, когато избирателите се нуждаеха от сигурни гаранции, че Феноменът е нежелан партньор. Това се случи заради неизбежното разминаване на реториката - когато някой говори на овладян език, а отсреща стои крещящ човек от улицата, вторият надвиква първия и сваля всички на неговото ниво.
Слави Трифонов: плюсове
Може би напоследък осъзна, че опозиционната роля на ИТН съвпада с първоначалния капацитет, който партията е имала. Това изисква здравословно примирение след първоначалните заявки, които не издържаха на проверката на времето и се срутиха по зрелищен начин.
Слави Трифонов: минуси
Липсата на достатъчни публични изяви и вече близо 4 годишен престой в режим "инкогнито". Недостатъчно експертни фигури в ИТН, които да изглеждат убедително и липса на дългосрочна стратегия. Не че е неочаквано, но общо взето цялата партия лежи върху Трифонов и Тошко Йорданов, а това стои по-близо до идеята за сценарен екип, отколкото отговаря на мащаба на политически субект с широк хоризонт на действие.
Атанас Зафиров: плюсове
Закономерното преимущество на всеки нов лидер в БСП, е че не е Корнелия Нинова. По-добре нова и неизвестна посока, отколкото сриващият се резултат вляво на всеки следващи избори.
Атанас Зафиров: минуси
Минусът е един, но значителен: слаба разпознаваемост. Политическата известност тук изглежда под санитарния минимум и засега няма възгледи да се покачи сериозно над него. Рядкост е и партийното ребрандиране под знамената на нов лидер да стане светкавично: обикновено отнема години. А понякога изобщо не се случва.
Радостин Василев: плюсове
От време на време активира опозиционна енергия, макар и в общо взето хаотична посока. Надява се, че никой няма да забележи популизмите на едро, което поне създава някаква база за критика.
Радостин Василев: минуси
Популизмите обаче, именно защото са прекалено наедро, все пак се забелязват. Закани за провисване с главата надолу на кметове по улиците, саморазправа с всичко живо по неясен път, справедливост, която се въздава по улиците почти в уестърнски тип - обещанията често плуват в подобна тежко популистка мъгла. Съвсем наскоро същите клетви отправяше един вече забравен герой - полковник Марков. Той казваше, че само в рамките на няколко секунди ще се справи с Пеевски. Позна само за секундите - бе сплашен толкова бързо, че политическата му одисея приключи на място.
Костадин Костадинов: плюсове
Затрудненията тук са сериозни. Вероятно единият е, че е по-дисциплиниран от Волен Сидеров и по-съобразителен от Каракачанов, Симеонов, Расате и други негови предшественици.
Костадин Костадинов: минуси
Общо взето директна заплаха за изтръгването на страната от геополитическата й ориентация, захвърлянето й в руската сфера за влияние, закони за "национално предателство", "чужди агенти" и куп други потъпкващи човешките права идеи, стоящи недалеч от фашизоидното. Казусите с ваксинираните антиваксъри и влоговете в евро на борци срещу еврото така и не получиха логично обяснение.
Ивелин Михайлов: плюсове
След сериозното разклащане на "Величие" и куриозния, рекордно бърз разпад на парламентарната група, успя да стабилизира партията - с неистовата и полуконспиративна помощ на Киро Брейка.
Ивелин Михайлов: минуси
Всяко събитие на "Величие" обещава чутовни неща, които изискват съчетание от силно родолюбие (хубавото) и безкрайна наивност, близка до налудното (лошото). Още навремето, когато "Величие" обявиха, че искат да превърнат България не просто в страна от Г-7, а в най-развитата държава в света, сигналните лампички трябваше да светнат: добре е, поне малко от малко, да се движим в границите на възможното. А за всички останали съмнителни въпроси по повод "Исторически парк" следете Любо Жечев.
