С нетърпение очаквам да се появи монтаж на Борисов в Давос с торбичка от Била. Поне в тази посока вървят коментарите около второто му посещение на престижния форум. Някои осмиват балканската му физика и предвкусват някоя байганьовска интимност. Други си представят конфузните ситуации, в които може да го постави незнанието му на езици и предвкусват творческите интерпретации на репликите му от преводачката. Трети разказват градски легенди за маниерите му на маса и че бил способен да изяде 40 кюфтета на един път (на колко ли черен хайвер се равнява това, нямам представа). Най-синтезирана беше реакцията на проф. Аретов: на въпроса ми във Фейсбук „Какво ще прави Борисов в Давос?“, той отговори „Селфи“.
Моята версия е патриотично-романтична. Представих си нашия премиер като един Раковски, който обикалял по европейските столици и се представял за бъдещ княз на несъществуващата държава. Сключвал съюзи, правел договорки, разказвал за величието на родината си, за която никой не бил чувал. Вярно, че днешната Република България отдавна е политически факт, но дали вече е възникнала на картата на света, не съм сигурен. Така или иначе комуникативната мисия на г-н Борисов едва ли ще има връзка със страната, която управлява - или поне не повече от инициативите на Раковски.
Вземете девиза на форума: „Капитализъм на всички заинтересовани, не само на акционерите“ (играта на думи е трудно преводима, stakeholder capitalism, а не shareholder capitalism). Да сте чували някакви мисли по този повод у нас, някакви програми, политики? В чест на Давос „Оксфам" отново ни застреля с изследване за главоломно нарасналите световни неравенства - увеличилите се от 1000 на 2000 броя милиардери притежавали колкото две трети от населението на света.
Неравенство ли? В България такова нещо няма
Самата България се представя най-зле от всички държави в ЕС по отношение на неравенството. Кристалина Георгиева, която също е там, скоро призоваваше да се борим срещу него. У нас не само не се борим, но и рядко срещаме данни за това колко се разтяга ножицата между бедните и богатите български граждани. А по тази тема г-н Борисов предпочита да разговаря в Алпите, не край Витоша. За правата на жените, които са специален акцент на срещата, нашите институции в ужас отказват да говорят, сакън да не ги обвини някой в Истанбулска конвенщина. Неправителствените организации са на почит в Давос, у нас - под обстрел от национал-популисти и кафяви медии. Предполагам, че българският премиер ще кима усърдно по планетарно-важните теми, може дори Грета да пощипне по бузата - после ще се върне в една съвсем друга страна и ще си кара по стабилному.
Не ме разбирайте погрешно, мисля, че е чудесно наш представител да е сред световните лидери. България има една такава мъчителна склонност към несъществуване - все някъде ни няма, ако пък отидем - повече обикаляме по магазините, отколкото контактуваме, ако все пак седнем до някого - сумтим и се съсредоточаваме в чинията си. Изкуството на светския разговор у нас се смята за превземка, любезностите - за лицемерие, интересът към събеседника - за загуба на време.
Надявам се, че г-н Борисов вече се е понаучил да плува в международни води, а и не ми се вижда много интроверт. Пък и човешките отношения са странна работа, може тъкмо простоватият му и несръчен маниер да създава усещане за автентичност. По-ярко помним идиотските жестове, отколкото дипломатичните, нали сте забелязали? Смути ни първата снимка от Давос, пак прегърнал - този път Фон дер Лайен („Дано само не се изцепи като Кобрата!“ четох из форумите). Но може пък тъкмо този балкански стил да впечатли новите комисари?
Ако погледнем посещението по-сериозно, Борисов извършва традиционен за своето управление маньовър: в момент на тежки проблеми вътре в страната - водна криза, вот на недоверие - той се издига над мелето и полита в стратосферата на външна политика. Последният му мандат изобщо върви в тази посока, да се отърсва от дребнотемието, за да ни подготви за ролята на бъдещ княз, пардон, президент.
Ходенето му в Давос някак отново изглежда свързано с Тръмп. За да се срещне с него, щеше да ходи там миналата година; отказа се само защото американският президент тогава отмени визитата си за форума. Дали очаква да му помаха от другия край на масата, припомняйки за покупката на самолетите? Или някак в коридорите да се извини за руския газопровод, да измоли прошка? Или просто се възхищава от могъщия безпардонен батко?
Сигурно ще чуем прес съобщения за важни срещи с балкански лидери, които уж покровителстваме пред ЕС. Ще ни разкажат за някой милиардер, когото премиерът е поканил да инвестира у нас, макар че тия работи по форумите не стават. Но няма лошо тия хора да ги познаваме, ако се удаде случай – да ги потупаме по рамото.
Борисов се готви да остави следа във вечността
Ще кажете, цялата работа - на гол тумбак нарцисизъм? Вярно, г-н Борисов вече мисли за края на активната си политическа кариера, готви се да остави следа във вечността. Но нарцисизмът на управниците не е за подценяване. Политиката е до голяма степен именно битова дейност – вечерят, обядват, карат се, правят си комплименти, в други епохи са се и женили помежду си. Тази човешка връзка допълва договорите, без нея никога не са минавали междудържавни отношения. Луксозно, безсмислено, но ако ни няма там - по-лошо, нищо, че се троши държавна пара.
Който не му харесва какви хора го изобразяват като нация, да гласува другояче. Но, що се отнася до подигравките, през 2005 царят в Давос изглеждаше по на място с маниерите, с езиците си, но и на него намерихме какво да придиряме, не помните ли? Това май си е просто спецификата на българската идентичност от времето на Алеко - да се срамуваме от сънародника, който ни излага пред чужденците.
Автор: Ивайло Дичев, Дойче веле
