Понеже все още има хора, които наистина мислят, че свикването на Велико народно събрание е "хитър стратегически ход", с който "Бойко пак ви показа кой е най-голям играч", да им съобщим следното: всъщност няма да има нова конституция. Каракачанов днес заяви, че няма да подпише предложенията на ГЕРБ ако в писането на основния закон не влязат исканията на ВМРО. ДПС също няма да подкрепят Борисов; откакто десантът на Росенец стана факт от партията на Доган/Карадайъ изгубиха всякакво прогерберско настроение и разтълкуваха акцията като двойна атака на ГЕРБ и Демократична България срещу тях самите. В момента ГЕРБ просто не може да събере нужните гласове, които да подкрепят предложените от тях промени.
Какъв е вариантът оттук-насетне? Борисов да вземе да се съгласи с идеите на патриотите. А сред тях, ето ги на:
1) Връщане на донаборната служба
2) Образователен ценз
3) Задължително гласуване
Възможно ли е да се превърнем в първата държава в Европейския съюз, която да приеме трите наведнъж? При положение, че другаде не съществуват по много ясни причини: 1) образователният ценз, колкото и да запалва популистки настроения, няма нищо общо с идеята за демокрация; 2) задължителното гласуване е посягане на свободата да не участваш в политическия живот или, малко по-просто казано в българския вариант, да си запазиш честта и ако не искаш да си избираш тулуп, да не си избереш и 3) връщането на казармата е връщане точно 15 години назад по закон и точно 50 години назад по смисъл.
Налага се да си представим следната нереалистична ситуация. В името на новата конституция, народа, задържането на ГЕРБ на власт и сбъдването на популистките желания на ВМРО да се живее в следната внезапна реалност. Пише се закона и година по-късно вече казармите се изпълват с млади редници. Всичко живо ходи по избори, защото иначе (иначе какво, глоба, условна присъда?). Стотици хиляди изведнъж нямат право да гласуват, защото не са покрили дискриминационния критерий за образованието. Все лошо: ако завършиш - в казармата. Ако не завършиш - не можеш да гласуваш, че и пак в казармата. Въобще мощното и интимно желание и вяра в бъдещите дни, с които обикновено се съпътства изборния процес, минава в гражданско задължение и санкции при неизпълнението му. Батальонът се строява.
Борисов, колкото и да се опитва да си стъпи на краката, не би могъл да приеме нито едно от тези изисквания. Да не говорим, че третото би разчистило завинаги ГЕРБ от властта, доколкото успехът на всички български избори е свързан с ниската избирателна активност, на фона на която "семейно-административния вот" на партията да се превърне в решаващ фактор.
Всъщност има немалка вероятност премиерът да разпусне правителството и да насрочи нови избори - съвсем скоро. Този ход е вече изиграван и не е изключение, а правило - ГЕРБ никога не са довършвали мандата си и може би именно заради това са увеличавали частично шанса си да спечелят следващия. Обръчът около премиера обаче се затваря много сериозно и самият той вече подозира, че ще мине в опозиция. Простите социологически сметки не са на негова страна; поне за момента изглежда, че парламентарното мнозинство ще бъде представлявано от парламентарната и извънпарламентарната опозиция.
А някъде някой паметлив човек си спомня далечната 2009-та година и всичките закани за рестарт на държавата, с които Борисов дойде на власт, за да може 11 години по-късно да поиска да рестартира себе си.
Пратете този паметлив човек в казармата. Да му дойде ума в главата.
Автор: Райко Байчев
