Първият закон против бандитизма е създаден от Стефан Стамболов през 1887 година. Наричал се е Закон за изтребление на разбойничеството.
Кражбите, обирите и свързаните с тях насилие и убийства са съпътствали обществото ни от векове. Историята сочи, че особено след войни, икономически кризи и политически катаклизми в България се е засилвал хаосът, а с това многократно повече се е посягало на личността и собствеността на редовия българин. Спомняме се добре 90-те години, рекетьорите и мутрите, които напоследък под различна форма започнаха отново да се завръщат.
Бандитизмът има най-различни измерения. Обикновено го свързваме с битовата престъпност, криминалните елементи, личните саморазправи и най-вече нападенията от цигани в обезлюдените райони. Само че това съвсем не е пълната картина на бандитизма в България днес, въпреки, че поръчковите медии и официалните сводки на Правителството и Министерство на вътрешните работи се опитват да на внушат обратното.
Нека хвърлим бегъл поглед върху останалите негови проявления, с които се сблъскваме ежедневно.
Да започнем с едни от най-популярните герои – анекдотичните катаджии. Основното при тях е, че независимо от някои козметични промени, те остават все същите още от времето на социализма. Същи са триковете им, дори и репликите им са същите, каквито ги помним от времето на зрелия социализъм. Но светът се развива. Ако някога по пътищата ни дебнеха само катаджии, сега идват „колегите” им с винетките, бъдещите обирджии на тол такси, а кой знае какво още следва. Почти като по турско, навярно ще има и данък кръвнина.
Да продължим с униформените. Въпреки че България е на 8-мо място в света по брой на полицаи на глава от населението, то ефектът е обратен. Почти всяка седмица чуваме за поредния „подвиг” на полицай, спипан в поредното престъпление – изнудване, наркотици, какво ли не. Не е тайна, че не малка част от българските полицаи играят с бандитите, те самите са бандити. И затова усещането, което създават в обществото, е за несигурност.
Следващите масово срещани бандити са стотици хилядите чиновници по министерства, агенции и кметства. И техният брой, както и този на законите ни/по-скоро липсата на такива и хаосът с тях/ има за цел да отглежда избирателна маса, която не само да взема официална заплата от партията, която я е поставила на власт, но и да може да прибира комисионни по втория начин. И всичко това за наша сметка.
Да не забравим другите солидни играчи в битката за незаконно забогатяване, работещите в Националната агенция за приходите. Освен че сред тях има значителен брой активно забогатяващи за своя сметка, това образование е една от бухалките на властта. Бизнесът на редица места е пропищял от техния произвол.
Сега идва времето да споменем и онези, които правят големите пари – специалистите по еврофондове и тържни процедури, както на държавно ниво, така и в общинските служби. Техният брой не е толкова голям, на пък откраднатите средства надхвърлят всички останали.
Трудно е да бъдат споменати всички бандитски образования в нашата страна, защото те се възпроизвеждат като хидра. Тяхната сила извира от личния пример, който се дава най-отгоре. От висшия ешалон на управляващите. Той е заразителен. Той е умопомрачителен. Той е потресаващ.
Ще попитате – а защо пропуснах циганите? Защото всички с тях се оправдават, ще ви отговоря. И медиите на Пеевски пишат редовно за тях – това ще ви отговоря. А това, че проблемът с циганите ще се превръща в проблем номер едно за поколенията ни, е видимо с просто око.
Какъв ли закон би издал Стефан Стамболов днес?
Автор: Калин Илиев
…
Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
