Лаура Кьовеши: „България е една огромна афера”.
Това заяви наскоро бъдещият европейски прокурор в свое поредно емоционално изявление. Неукротимата румънка добави, че разследванията в България трябва да започнат веднага, защото страната ни е прогнила от корупция и беззаконие, а политическата класа, вместо да трие наровете по затворите, става все по-нагла и безнаказана.
Кьовеши е човек, който добре знае какво казва и едва ли трябва да се съмняваме, че познава добре смисъла на думата „афера”. Идва от френски и означава мошеническо дело или недобросъвестно, непочтено деяние, извършено с цел облагодетелстване или лична изгода. Аферата обичайно се отнася за политическа или търговска сделка, осъществена с непозволени средства.
Но онова, което Кьовеши може би не знае в подробности, са дълбоките причини за това безумно състояние на ситуацията у нас, включително в сравнение с родната й Румъния.
Тези причини са основно три.
Първата. Отношенията на партийния лидер на Румъния по времето на социализма Николае Чаушеску не бяха твърде „любовни” с нито един от вождовете на СССР, като започнем от Брежнев и стигнем до Горбачов. Това е особено видно, ако ги сравним с прословутата българска подлизурщина и верноподаничество. Твърди се, че така Живков успявал да вземе евтини суровини и най-вече петрол от СССР. За разлика от нас обаче, румънците си имат не само петрол, но и характер. Това те доказаха с отказа си да участват съвместно с войските на Варшавския договор в нахлуването в Чехословакия през 1968 година, което предизвика лично на Чаушеску симпатиите на Запада. Комшиите ни дори си позволяваха твърде фриволни икономически контакти освен със страни от Западна Европа, също и с такива отявлени врагове на СССР по онова време, като Китай и САЩ. Тези обтегнати отношения между нашата съседка и Страната на Съветите продължаваха така до самия край на социализма, до падането на Берлинската стена.
Затова и в Румъния плана на Андропов за трансформация на властта на Съветската комунистическа партия /КПСС/ и тайните й служби/КГБ/ от политическа в икономическа не проработи така, както у нас. Нека припомним този план – овладяване на финансовите средства от партийния елит и КГБ и превръщането им в икономически владетел на страната. Създаване на борчески бригади/мутри/ на основата на силовите спортни клубове и превръщането на тези бригади в бухалката на новоизлюпените капиталисти. Тези бригади трябваше да парализират общественото мнение, да потушат гражданската съпротива и при необходимост да играят ролята на бушони, тогава, когато общественото напрежение има нужда от това.
В Румъния не се случи нищо подобно. Спомням си Букурещ през 90-те години. Там, за разлика от нас, нямаше момчета с анцузи, нямаше толкова джипове и други скъпи коли, както в София.
Втората причина за огромната разлика в самочувствието и решителността на българите и румънците беше начинът, по който се срина системата. При тях това стана не с безкръвен дворцов преврат, както у нас и което много анализатори отчитат като особен принос на българския преход /Егати приноса, егати прехода!/. В Румъния публично екзекутираха Чаушеску и жена му. Това е, няма раждане без кръв. Споменът за тази екзекуция има психологически и дисциплиниращ ефект и до днес.
Третата причина за наличието на подобна гражданска енергия, готова да се бори с родната афера/не както у нас/ в Румъния е нейният етнически състав. В тази страна живеят няколко милиона унгарци, словаци и немци. Тези граждани на нашата съседка носят друга култура, чувство за свобода и законност, именно те са един от основните катализатори на активния граждански процес. Затова и румънските площади продължават да бъдат пълни, затова наскоро потегли към затвора поредният висш политик – Ливиу Драгня, а там го очакват мнозина като него.
Да се върнем на българската Афера. Съмнявам се, че можем да се справим само с наличните сили на онези българи, които се намират в страната. Нужна е помощта и енергията на свободните милиони българи, емигрирали в чужбина.
Ако се върнат.
Автор: Калин Илиев
Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
